Щастието не намалява, ако се споделя

Какво е определението за щастие? Състояние на духа, мисъл, плод на въображението или  цел! Нюансите са много и са свързани с нагласата ни за живота. Може ли да бъде уловено? Може ли да бъде описано и определено? Какви са верните му параметри и доколко изобщо може да бъде вкарано в тях? Това не значи ли да го поставим в рамка, което така или иначе, носи някакви ограничения.

Не представлява ли щастието израз на собствената ни представа за живота и онова, което наистина ни носи радост, удовлетворение и дори чувството на блаженство.

В различните периоди от живота ни, различни неща носят емоции с една и съща амплитуда и това незаменимо усещане за лекота, което ни кара да раздаваме обич навсякъде около нас.

Първият домашен любимец, първият най-добър приятел, първата любов и раждането на децата ни. А после с времето, колкото повече помъдряваме, толкова повече малките неща ни носят щастие - утринната зора, вкусът на любимата храна и глътка вода след дълъг изморителен ден, гласът на децата ни, усмивката на любим човек  и само за много, много избраните - вълшебното „Обичам те!”- не като изрезка от клиширан любовен роман, а натоварено с радостите и болката през годините и напълнено със съдържанието на съвместния ни живот. Топлината на прегръдка, в която се чувстваме като у дома. Защото ние сме удома само в компанията на много малко хора в живота ни. Не винаги сме с тях под един покрив, понякога дори не винаги сме  на една и съща географска ширина, но само мисълта, че съществуват може да ни направи щастливи.

За много хора, щастието е в успехите, в постигането на целите, в победата над самите себе си. Някой беше казал, че вярната формула за щастие, е да е свързано с нещо ново, да изисква усилие и да представлява предизвикателство и най- важното - да бъде споделено. Това увеличава силата му. „Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.“ Буда

Наскоро прочетох една книга „География на блаженството” на Ерик Уайнър. Журналистът предприма пътешестие по света и търси онези места, където щастието е в най-големи дози. Според него, по- голямата част от света е щастлива, но ние знаем твърде малко за това. Авторът твърди, че именно жураналистите и философите носят вината да оставаме в неведение. Все пак, най- добре продаваните новини са лошите. Философите изграждат нихилистични концепции около понятието щастие. А психолози, като Фройд, допринасят за тъжната нагласа за живота:„Задачата да се направи човек щастлив не е влизала в плановете за сътворените за света!”

В Холандия проф. Руут Веенховен твърди дори, че щастието е число, съставено чрез набиране на „световната база данни за щастието”. 

Всъщност нито една формула, скала или мерна единица не може да определи собствените ни параметри за щастие. Може би, най- важно е самите ние да знаем какво е истински важно за нас, към какво се стремим и какво кара кръвта ни да кипи и предизвиква усмивка на устните ни, за да можем,  когато почувстваме тази тиха стихия в сърцата си да бъдем сигурни, че наистина сме щастливи .

Даниъл Голмън нарича това емоционална интелигентост. Аз го наричам сетива са щастието. Тези вкусови рецептори, които улавят най-фините подправки на ежедевитето ни, придават му вкус и го правят неповторимо.

Сладък, горчив или страстно огнен, именно този вкус превръща живота ни в изискано блюдо или живителна хапка , без която само съществуваме!

Пожелавам Ви това щастие, за което мечтаете, което търсите или в което вече живеете!