Ще успее ли Макрон да спечели втори мандат?

Докато Франция се подготвя за президентски избори след само шест месеца, всички политически анализатори в страната си задават един въпрос – кой ще бъде основният съперник на Еманюел Макрон?

Френският държавен глава успя да запази нивата си на одобрение сравнително стабилни през последните пет години, а и като цяло по-високи в сравнение с тези, на които се радваха предходните лидери на страната. Това обаче далеч не означава, че победата на следващите избори му е гарантирана, пише Силвия Амаро за Си Ен Би Си.

„Надпреварата при втория тур никога не е била толкова несигурна“, коментира Жан Филип Дюбрюл от Френският институт за обществени изследвания.

Френската президентска надпревара винаги протича в два тура, като на втория вот участват само двамата кандидати, събрали най-много гласове при първия.

В момента социологическите прочувания показват, че най-вероятният противник на Макрон на втория тур е Марин льо Пен от партията „Националното обединение“. Тя обаче има минимална преднина пред крайнодесният политически журналист Ерик Земур, който често е сравняван с бившия американски държавен глава Доналд Тръмп. Той все още не е обявил официално кандидатурата си за президент, но от доста време организира публични събития в тази насока, като се очаква скоро да направи официално изявление по темата.

От „Файненшъл таймс“ казват, че Земур, който два пъти е осъждан за провокации на расова и религиозна основа, е считан за по-десен дори от самата Льо Пен, която в последно време смекчи антиимигрантската реториката на своята партия в опит да привлече повече центристки гласоподаватели.

Дясноцентристката партия „Републиканци“  все още не е обявила своя кандидат за президент, а социалистите подкрепиха кмета на Париж Ан Идалго, която обаче се радва на подкрепа от едва 5% според социологическо прочуване на „Политико“.

Същото прочуване дава на Макрон 24% от вота, 16% на Льо Пен и 15% на Земур.

Ключови теми

„Най-големият риск за него са жълтите жилетки“, казва Дюбрюл относно шанса Макрон да бъде преизбран.

Протестното движение “Жълти жилетки” се зароди във Франция през ноември 2018 г. заради данък върху горивата, който президентът Макрон искаше да въведе. С времето протестите срещу данъка прераснаха в по-широки демонстрации срещу френското правителство, което в крайна сметка се отказа от по-високия акциз.

В последвалите месеци Макрон успя да облекчи натрупаното напрежение, включително чрез срещи лице в лице с протестиращи по време на различни събития.

Настоящата енергийна криза в Европа обаче възроди страховете от нови протести във Франция. За да избегне повторение на ситуацията от преди години, френският премиер Жан Кастекс обяви, че правителството ще отпусне помощ от по 100 евро на гражданите на страната с доходи под 2 хиляди евро на месец, за да им помогне да се справят с нарастващите цени на енергията и горивата.

Темите за здравеопазването, националната сигурност и имиграцията обаче продължават да са важна част от обществените дебати преди изборите.

Фабрис льо Саш, вицепрезидент на бизнес групата MEDEF, заяви пред Си Ен Би си, че един от ключовите проблеми е очевидното несъответствие това, което търсят работодателите, и уменията, които притежават работниците.

Той добави, че в по-общ план нивото на безработица, публичните разходи и натиска върху заплатите са непо-малко важни теми в тази предизборна кампания.