Тереза Мей не иска да го каже, но сега няма шанс за Брекзит без сделка

Сега британските депутати трябва да избират между сделката на премиерката, ревизирана от главния прокурор Джефри Кокс, и отлагане на Брекзит с непредвидими последици.

Всъщност това е точно обратното на предишната правителствена политика. Променя се изборът, пред който са изправени депутатите: сега те ще трябва да избират между сделката на премиерката Тереза Мей, ревизирана от главния прокурор Джефри Кокс, или отлагане на Брекзит с непредвидими последици.

Това, което Мей няма да каже, е, че вариантът за Брекзит без сделка вече не е на дневен ред. Тя продължи да твърди: "Смятам, че ако се наложи, в крайна сметка ще превърнем варианта без сделка в успех".

Това обаче няма да се случи, а онези консервативни депутати, които искат напускане без сделка, започват да го осъзнават.

Премиерката най-накрая, с голямо закъснение, скъса с твърдолинейните евроскептици сред редовите депутати от нейната Консервативна партия. Те сега ще трябва да решат дали да застанат зад Джейкъб Рийс-Мог, който заяви преди няколко седмици, че ако не може да има Брекзит без сделка, той би приел сделката на премиера пред оставането в ЕС, или зад Борис Джонсън, който веднъж се изказа колоритно, че сделката е толкова лоша, че по-скоро би предпочел оставането в ЕС.

Като цяло обаче твърдолинейните привърженици на Брекзит бяха "кучетата, който не посмяха да лаят" в отговор на изявлението на Мей. Техният гняв, че са предадени - нещо, което вероятно отдавна са знаели, че ще стане - изглеждаше доста сподавен. Или може би те осъзнават - макар че, признавам, това изглежда малко вероятно - че премиерката просто е нямала друг избор освен да се подчини на волята на Камарата на общините като цяло, където привържениците на Брекзит без сделка са доста малко малцинство.

Мей беше пределно ясна, като каза, че ако на 12 март загуби гласуването за своята сделка, ще даде на Камарата на общините да се произнесе на 13 март по въпроса дали иска напускане без сделка. Тя нямаше нужда да казва, че резултатът от вота ще бъде отрицателен. Мей просто заяви, че ако това се случи, тогава ще постави на 14 март пред депутатите за гласуване въпроса дали искат удължаване на срока на действие на чл. 50. Тя подчерта, че това не е онова, което би желала, и заяви, че то няма да промени вариантите пред парламента, а само ще отложи взимането на решение. И Мей разкритикува лидера на лейбъристката опозиция Джереми Корбин за обратния му завой в подкрепа на втори референдум, уверена, че и за това в Камарата на общините (все още) няма мнозинство.

Премиерката призова депутатите да не гласуват за поправката на Ивет Купър утре ("Връзването на ръцете на правителството чрез искане за промяна на дневния ред на парламента би имало значителни последствия за начина, по който се управлява Великобритания"), но Купър не звучеше като убедена: "Ако нямаме прието законодателство, какви гаранции имаме, че правителството ще спазва каквито и да било решения на депутатите?", попита тя.

Сега това едва ли има значение.

Дали властта е ръцете на Купър или Мей изборът е един и същ: депутатите ще трябва да избират между сделка и отлагане. И в двата случая парламентът ще отхвърли варианта без сделка.

Джон Рентул, в."Индипендънт" / БТА