Търговските трикове, които могат да ни струват скъпо

До коледните и новогодишните празници остава по-малко от месец, в който да изберем най-добрите подаръци за нашите близки и приятели. След „Черния петък“ онлайн и реалните търговци ще ни предложат втора вълна от изкушаващи промоции и намаления през декември.

Унесени в избора на красиви и полезни подаръци, нашата бдителност е намалена и това може да ни струва скъпо, както и да ни донесе неприятни моменти, вместо да сме заредени с положително коледно настроение. В този материал съм събрал на едно място по-популярните психологически трикове, които използват търговците, за да ни накарат да харчим повече, и то не само по празниците.

1. Намаления ще има за всички от сърце...

Няма нищо лошо да си купим нещо, което харесваме, на по-ниска цена. Проблемът е, че не винаги цените са реално намалени. Въпреки че живеем в ерата на информацията и може да сравним цените на продуктите навсякъде по света, все още някои търговци забравят това и се опитват да ни „преметнат“. Най-честата практика е да се вдигат изкуствено цените преди дадена промоция и после да продават продукта на цена, близка до реалната, като задраскват предишната. Това е достатъчен знак за нас да се втурнем през глава, за да се доберем до тази невероятна „промоция“. Друг търговски трик е намалението да важи само за определени продукти, а не за всички. Чак на касата забелязваме разликата в цените, но тогава не искаме да си разваляме настроението, плащаме и си тръгваме с огорчение.

Защо се получава така?

Тази уловка работи винаги, независимо от образованието и житейския опит на купувача. Причината са автоматичните реакции, които нашето подсъзнание контролира. Щом види цена на червено етикетче, стоки в голям кош по средата на магазина или задраскана сума и отдолу значително по-ниска, то ни крещи „КУПУВАЙ!“. Нека не му се сърдим, защото именно тези автоматични реакции ни спестяват много време в мислене, когато трябва да пресечем пешеходна пътека (не се замисляме дали наистина зеленото човече на светофара означава „Премини“), караме автомобил (не мислим какво ще стане, ако не спрем на червено), ходим и заобикаляме дупки, не пипаме горещ котлон и в много други ситуации. Ако отделяме време да мислим за всяко нещо от нашето ежедневие, то няма да ни остава време за нищо друго.

Как да се предпазим от този трик?

Всеки от нас има по една умна машина в джоба си, която знае всички отговори – смартфонът. Обикновено, продуктите не са уникати и някой друг също ги продава, като е обявил онлайн тяхната цена. Ако купуваме нещо по-скъпо, нека не разчитаме на честността на търговеца, че наистина ни предлага уникална сделка, а да проверим в интернет дали е така. Тази проста проверка ще ни спести много пари и разочарования.

2. Какво означава „Ликвидация“?

За мен, думата „ликвидация“ на магазин означава, че собствениците прекратяват тази дейност и искат да продадат максимално бързо всички останали продукти. За целта, значително намаляват техните цени и дори може да се пазариш, ако купиш повече от 2-3 бройки. Търговците обаче разбират нещо съвсем различно, когато напишат с големи букви „ликвидация“ в реалния или онлайн магазина си. Ако се зачетем в дребния шрифт (ако изобщо има такъв), се оказва, че собственика няма намерение да закрива дейността си, а прави ликвидация на зимната си колекция от преди 2 години на цени, близки до тези, на които ги е продавал тогава.

Всички ние сме свидетели на магазини, които излизат от бизнеса всяка година и след като изчистят старата си стока, отново зареждат и решават, че ще продължат дейността си поне още една година. Освен това, не е задължително продуктите в каквато и да е ликвидация, да са добра покупка. С изрази като „Последни бройки“, „Остават 5 чифта“, „Местата са ограничени“, „Намаление само до 15 декември“ и други, се задейства друга част от нашето подсъзнание – инстинкта ни за оцеляване. Сега си говорим за покупки и намаления, но векове наред хората са асоциирали думата „последно“ с неща от първа необходимост. Дори не се замисляме, че сделката, която ни предлагат не е нищо особено, когато подсъзнанието ни алармира: „Взимай, после може и да няма“.

Добрата новина е, че може да „изключим“ за миг автоматичните ни реакции и да помислим дали наистина това, което ни предлагат си струва или не, може ли да го намерим на друго място на подобна цена.

3. Доколко може да се доверим на сертификатите

Наскоро прочетох, че онлайн търговци на бижута лъжат клиентите си с фалшиви сертификати за качество, като изпращали копие от тях на всеки закупил техен продукт. Оказало се, че документът спокойно може да се свали безплатно от интернет, а освен това бил и с изтекъл срок. Всеки от нас чува ежедневно и по-безобидни лъжи като „обувките са италиански“, „картофите са от Самоков“, „проверени са в лаборатория“ и други.

Всички тези изрази задействат автоматични механизми в нашите глави и са свързани с доверието ни в авторитети и във високото качество. А, ако търговецът има и документ с подпис и печат на уважаван институт или лаборатория, се убеждаваме още по-лесно. И това е съвсем нормално. Никой от нас няма да прави задълбочени тестове на продуктите, които си купува, а ще се довери на някой друг, който вече го е направил. Колкото по-голям авторитет е за нас и колкото по-силна е асоциацията със силна марка, толкова по-лесно се доверяваме.

Всичко това ни прави податливи на внушенията за качество от страна на търговците. Може да се предпазим от този трик като проверим сертификата и информацията, които ни се предоставя. Добре е да намерим отговори на въпроси като „Познаваме ли институцията, която го е издала?“, „Изглежда л истински или е свален от интернет?“ и „Валиден ли е все още?“.

4. Доживотна гаранция

Косата ми настръхва, когато чуя „доживотен“ и „гаранция“, а когато се използват в комбинация, нещата могат да са много сериозни. Всеки от нас е попадал на такава супер дълга или „доживотна гаранция“. Замисляли ли сте се какво точно означава това? Дали тя важи докато ние сме живи? Ами, ако продукта се повреди след 20 години? Обикновено става въпрос само за една част от стоката, която сме закупили или някъде най-отдолу е записано с дребен шрифт, че гаранцията не покрива механични деформации. Там пише и че тя не важи, ако не сме използвали продукта по предназначение.

Само тези две изречения обезсмислят всяка гаранция, защото ние имаме досег с нещата, които си купуваме, и при използването им може да се получат „механични деформации“. Другото е, че производителя или търговеца винаги може да се оправдае, че сме използвали стоката с някаква друга цел. Дори да знам, че продуктите, които произвеждам са качествени, какво означава една чанта, очила, обувки, бутилка за вода, велосипед или нещо друго, да ни служи вярно до края на живота ни?

За да не се предоверяваме на нищо не означаващи думи, е хубаво да попитаме търговеца какво точно означава тази удължена или доживотна гаранция, какви повреди покрива и дали ще чакаме с месеци да поправят продукта си или ще ни го заменят. Още по-добре е ние сами да се запознаем с тази информация и ако видим, че един матрак, например, има 15-годишна или доживотна гаранция, да имаме едно наум.

5. Трикове за изчистване на съвестта

Бях чувал за това, но когато го видях на живо, останах потресен. Отиваме с американци във верига за бързо хранене и те си поръчват най-голямото меню с двоен хамбургер, големи картофки и накрая казват „и малка диетична кóла“. Тя служи за изчистване на съвестта им, че са си взели количество храна, която ще стигне за едно 4-членно семейство. Разбира се, че търговците са измислили тези трикове, а ние просто не се замисляме особено.

По същия начин действат и думи като „здравословно“, „био“ и „еко“. Знаем, че ядем предимно бърза и некачествена храна и когато видим, че нещо е полезно за нас, си го купуваме веднага. Не мога да дам друго обяснение, защо хора купуват 10 пъти по-скъпи продукти, само защото се водят „eко“, каквото и да означава това. С какво обикновените картофи от село на цена от 1 лева са по-лоши от био картофите с цена от 10 лева?

Другото нещо, което се среща все по-често е много малка част от цената на даден продукт да отива за някаква благородна кауза. Няма да са излишни тези пари на хората без дом или на талантливи деца, но за някакви символични суми (виждал съм и по 1 стотинка да се заделя за дадена кауза) да се правят такива кампании и да ни се напомня непрекъснато, че помагаме на нуждаещи се, е доста преувеличено. Ако наистина искаме да помогнем на някого, може да го направим директно и ще има много по-голям ефект от купуването на ко-брандирани продукти.

Следващият път, когато срещнем някоя модерна дума или добра кауза върху опаковката на даден продукт или на витрината на магазин, нека се запитаме на кого помагаме всъщност – на гузна съвест или на някой друг.