Трябва ли бизнесът да участва в политиката?

Бизнесът не трябва да участва пряко в политиката, е категоричното ми мнение. Това може да става преди всичко чрез участието в различни браншови и съсловни организации при подготовката на определени законопроекти  и други нормативни актове.

Все пак считам, че участието на всеки предприемач и бизнесмен в политиката е въпрос на личен избор.  Хората като мен трябва да си гледат работата, да създават добавена стойност, да мислят за ефективност, приходи, растеж, работни места. С други думи да работят за повишаване на брутния вътрешен продукт и  благосъстоянието на всички.

Ако  политиците са умни и далновидни, ако имат национално отговорно, държавническо мислене, е редно да използват опита и мнението на хора от различни слоеве с доказан професионален и житейски опит и с градивна позиция по важни общо национални въпроси. По този начин личностите, които, образно казано са на „бойното поле“, ежедневно се сблъскват с явни всеобщи проблеми, могат да са ценни за политиката, без да участват пряко в партийния и парламентарен живот. Защото, за огромно съжаление, хората, които се явяват народни избраници, идвайки дори от „бойното поле“, много скоро създават усещането, че заживяват в някакъв друг паралелен свят. А най-важното е политиците, предприемачите и експертите от всички области на живота да говорят на един език, да споделят сходна чувствителност и визия за общественото развитие. Такъв процес на постоянна комуникация гарантира ефективността на взетите решения и тяхното прилагане.

Разбира се, не трябва да абсолютизираме мненията и желанията на хората от НПО и доказаните професионалисти в своите области, защото те често разглеждат проблемите едностранчиво и подценяват широкообхватния поглед, какъвто би трябвало да има всеки политик. Когато политическите решения са категорично аргументирани и създават перспектива за ясни очаквания в близък и дългосрочен план, въпреки критикарите, ще водят до успех.

Когато политическите решения са популистки, не създават позитивни очаквания за градеж, създават усещане за задкулисие, което е неприятен рефрен през последните години в родните медии.

Моят опит в работата със законодателната власт не ме удовлетворява. Участвал съм, като представител на бранша, в различни законодателни инициативи. Трябва да отбележа, че онова по което сме работили и  се внася в пленарна зала, няма нищо общо с текстовете, които се появяват на второ четене. Нещо се случва в комисиите между първо и второ четене. Тези разминавания само засилват съмнението за намесата на лобистки интереси.

За да не звучи прекалено общо изложеното до тук ще дам само един пример. Винаги, когато сме обсъждали мерки за борба с контрабандата и сивата икономика, представителите на браншовите организации сме искали по-тежки санкции, държавните експерти са настоявали за по-леки и на края парламентът гласува още по-леки.

Моето убеждение е, че бизнесът и политиката трябва да гледат в една посока и да си сътрудничат успешно. И едните, и другите се нуждаят от достойни и способни хора, експерти в съответната област. Това се случва, но далеч по-бавно в сравнение с други сродни по старт в демократичното развитие страни. А имаме достатъчно потенциал.