За южноафриканците икономическата болка идва много преди рецесията

Рецесията в Южна Африка изненада икономистите, но за Ханс Сетълхаби, собственик на магазин за облекло, мрачните данни потвърдиха това, което той вече знаеше - хронична безработица и висока инфлация, разклатили потребителското доверие.

"Не бях изненадан да чуя за рецесията. Видях, че икономиката върви надолу миналата година", казва 38-годишният Сетълхаби, втренчвайки поглед към рафтовете, отрупани с преоценени дрехи.

"Хората нямат пари, а онези, които влизат, купуват по-евтините артикули, не скъпите", обяснява той.

Южна Африка потъна в рецесия за първи път от осем години през първото тримесечие, основно заради слабото представяне на потребителски сектори като търговията на едро, на дребно и хотелиерството.

Икономическото сътресение засилва натиска върху президента Джейкъб Зума, който е изправен пред призиви да подаде оставка, идващи от редиците на управляващия Африкански национален конгрес (АНК) на фона на поредица от корупционни скандали, вътрешни партийни борби и стигаща до небето безработица, подкопаващи обществената подкрепа преди изборите през 2019 година.

Устойчивостта на бедността и безработицата 23 години след края на апартейда също подклажда гняв и често се стига до размирици.

Безработицата бележи 14-годишен максимум от 27,7%.

Очаква се правителството да очертае отговора си на постепенно назряващата икономическа криза по-късно тази седмица, когато министърът на финансите Малуси Гигба ще информира медиите как ще се бори с икономическите предизвикателства.

Икономистите очакваха икономиката да нарасне, подпомогната от възстановяване в миннодобива и земеделието, но изненадващи свивания в останалите сектори доведоха до цялостен спад.

Повишаваща се безработица, високи лихвени проценти и намаляване на покупателната способност след миналогодишната суша - всичко това тласна нагоре цените на потребителските стоки и удари по доверието на потребителите.

"Ходех в един магазин и пълнех количката с хранителни стоки, които стигаха за семейството ми за месец, това обаче вече не е така", разказва 68-годишният Мабуле Модиба, пенсиониран продавач, който неотдавна започнал да кара такси, за да свързва двата края.

"Мислех си, че съм приключил с работата, само че сега трябва да се грижа и за внуците си, тъй като децата ми са безработни", продължава той.

Инфлацията в Южна Африка достигна 7% в началото на 2016 година, нарушавайки целевия диапазон 3-6%, определен от централната банка, но вече отслабна до 5,3% със забавяне на поскъпването на храните.

Финансовото министерство обяви, че рецесията е внесла "значително низходящо отклонение" в оценката за тазгодишния растеж от 1,3% спрямо 0,3% през 2016 година. Това означава, че е по-вероятно темпът да спадне, отколкото да се повиши.

Ведомството отбеляза също, че всяка политика, въведена за борба с рецесията, ще се води в рамката на текущия бюджет, в който Южна Африка цели да свие бюджетния си дефицит до 3,3% от брутния вътрешен продукт през идните три години при 3,8% в момента.

ОБЕЩАНИЕТО НА ЗУМА

За да спре намаляването на народната подкрепа за АНК, президентът Зума обеща да преразпредели икономическото богатство сред бедните. Това обаче ще бъде почти невъзможно със свиваща се икономика.

АНК загуби основните градове, когато миналата година получи най-лошите си резултати на местни избори, и опозиционните партии добиват все по-голяма увереност, че ще отстранят партията на Нелсън Мандела на парламентарния вот през 2019 година.

"(Рецесията) показва действително какъв е залогът", констатира Питър Атард Монатло, анализатор в Nomura.

"Ако не може да има реформа, АНК е на път да загуби властта, тъй като не може да създава заетост", обяснява той.

Необузданото кредитиране разпали потребителите и това помогна на южноафриканската икономика да нараства средно с 5 % годишно през петте години преди рецесията от 2009 година.

Само че по-строгите кредитни правила от 2015 година, изискващи от кредитополучателите банкови извлечения и доказване на доходите, преди търговците на дребно да могат да им предоставят кредитни сметки в магазините, лишиха някои от възможността да купуват на кредит.

Данни на компании за облекло и мебели като Mr Price, Truworths и The Foschini Group сочат, че откакто са в сила новите правила, са загубили продажби за общо 1 милиард ранда (78 милиона долара).

Активните кредитни сметки намаляха до 54 милиона през първите три месеца на годината спрямо максималните 58 милиона през 2015 година.

"Потребителите трябваше да станат консервативни и да се опитат да живеят според чергата си предвид високия риск, че икономическата среда можеше да се влоши допълнително", посочва Елизе Кругер, икономист в NKC African Economics.

За търговци като Сетълхаби не се очертава облекчение в обозримо бъдеще, след като представител на централната банка заяви, че понижаване на лихвите не е начинът Южна Африка да бъде извадена от рецесия.

"Нямам никаква представа как ще оцелея, ако икономиката не се възстанови", казва Сетълхаби.

"Ако нищо не се промени през идните две до три години, то ще се наложи да продам магазина", твърди той.

Оливия Кумвенда-Мтамбо, Ройтерс

Източник: БТА