Защо искаме да победим пазара и какво ще ни донесе това?

Може да разберем дали сме добри инвеститор или не, само ако сравним нашата доходност с тази на останалите или с пазара. По традиция в началото на всяка година се събираме с група приятели и коментираме как са се движили нашите инвестиции през последните 12 месеца и каква печалба са ни донесли те. През 2016 година аз реализирах около 15% доходност от пасивните ми инвестиции.

За сравнение ще ви кажа, че българският индекс SOFIX, който включва 15-те най-големи компании на Българската фондова борса, се е повишил с над 28% за миналата година, което го нарежда на 3-то място по ръст в Европа. В същото време инвеститорите в американският индекс S&P 500 са реализирали близо 12% за същия период.

Взаимните фондове, пенсионните компании, застрахователни дружества и всички останали компании, които инвестират парите на своите клиенти, също изчисляват каква е годишната им доходност от вложените средства, като почти винаги я сравняват с някакъв показател (бенчмарк). И ако тя е по-висока от средната, това се използва като повод за гордост, и като мощен маркетингов инструмент за привличане на още повече клиенти.

В началото и за мен беше важно да следя как се справям в сравнение с останалите участници на пазара, но с времето това изгуби смисъла си. Всеки от нас има конкретни цели в живота си – покупка на къща, финансиране на образованието на децата ни, фонд „финансова свобода“ и други. В нито един от тези случаи годишната доходност от нашите инвестиции и да „победим“ пазара не е основната ни цел, нали? Това е просто средство да постигнем големите си цели.

Някои от нас може да инвестират и да очакват доходност от 30%, като са поели по-висок риск, а други да са доволни и на 5% на година и това да е достатъчно, за да постигнат целите си. И в двата случая пазарът може да служи като ориентир за нивото на риска и очакваната доходност, но в никакъв случай не трябва да влияе върху нашите инвестиционни решения. Даже напротив – има много истории за хора, които са успели в много тежки времена.

Една от тях е за американски милионер от арменски произход. Вече на преклонна възраст той разказва за живота си. Пристигнал в Америка по време на Голямата депресия, започнал дребна търговия с плодове и бързо развил бизнеса си. Когато го попитали как е успял да направи това в условията на такава невиждана криза, той отговорил: „Аз тогава не знаех много добре английски, не можех да чета вестници и изобщо не знаех, че има криза“.

Това е много добър пример за човек, който е успял, въпреки трудния период за всички останали. Със сигурност той не е единствения. Да реализираме добра доходност от инвестициите ни е важно, но не трябва да се превръща в самоцел и да отнема твърде много от времето ни и да ни носи стрес. Ето няколко причини да не сме обсебени от това да бием на всяка цена пазара:

Най-вероятно няма да успеем

Ако беше толкова лесно, всеки щеше да го прави, при това постоянно. За сега, малцина са хората, които реализират по-висока от пазарната доходност. Проучванията показват, че над 90% от инвеститорите не успяват да победят пазара и те са направени само сред професионалисти, а какво остава за любителите.

Много често, обикновените инвеститори реализират от 3 до 5% по-ниска доходност от пазарната, въпреки опитите им да максимизират печалбата си. И така, шансовете да бием пазара са срещу нас. В случая е по-добре да се фокусираме върху постигането на собствените си цели, а не да се борим срещу вятърни мелници.

Това няма да ни направи щастливи

Добрите резултати повишават нашето самочувствие и ни карат да изглеждаме по-успешни в очите на другите. Но, дали това ще ни направи щастливи за дълъг период от време? Надали. Ако прекалено сме обсебени да постигаме все по-висока и по-висока доходност, ние ще поемаме все по-големи рискове и в крайна сметка може да загубим доста пари.

Хората, които се състезават с пазара и останалите инвеститори, обикновено губят поглед от целите си и се фокусират само върху някакви проценти доходност. Този урок може би идва с времето и опита. Като начинаещ инвеститор, и аз обичах да парадирам с успехите ми. По-късно осъзнах, че дори да съм реализирал 30% доходност на година, печалбата ми на 5,000 лева ще е 1,500 лева, а на човек с капитал от 1,000,000 лева и ръст на активите от 5% ще е 50,000 лева. Има разлика, нали? Или ако в един момент загубим всичко, какво като години наред сме побеждавали пазара?

Ще ни отнеме много време и енергия

За мен, нещата, в които влагам по няколко часа на ден, ги наричам работа или бизнес. Ако заниманията са свързани с инвестиции, тези хора се наричат трейдъри или спекуланти. Те посвещават голяма част от времето и усилията си, за да реализират все по-висока доходност и за тях да победят пазара и останалите участници е жизнено важно, за да си осигурят добър стандарт на живот. Имам приятели, които са превърнали търгуването от хоби в професия и се отнасят много сериозно към нея. Стават сутрин, закусват и отиват на работа. Да, работата е в другата стая на компютъра или в някое кафе, но това не означава, че те я приемат с пренебрежение и не изкарват добри доходи от нея.

Ако ние имаме основна работа или бизнес, и търговията с ценни книжа ни е хоби, за да победим пазара, ще трябва да жертваме цялото си свободно време и пак ще ни е трудно да го направим и да сме на нивото на професионалистите, които отделят минимум по 6 до 8 часа на ден за тази дейност.

Аз асоциирам инвестирането с дългосрочните вложения в добри активи, което не ми отнема повече от няколко часа на месец, за да ги управлявам (разбира се, в началото за тази дейност отиваха доста повече часове, дори дни). Зададох си два много важни въпроса, когато бях на кръстопът дали да стана професионален трейдър или не. Първият беше дали си преставям да правя това всеки ден по минимум 8 часа в продължение на доста години. Отговорът беше категорично „НЕ“. Търговията на финансовите пазари е интересна, но стоенето през компютъра по цял ден и взирането в графики не е моето „нещо“. Вторият въпрос беше дали ще реализирам постоянно висока доходност и дали допълнителните усилия и време за това ще си струват. Отговорът отново беше отрицателен. Както написах, малцина побеждават постоянно пазара, а дори да съм от тях, не си струва за 5% или 10% по-висока печалба на година, да влагам толкова време и енергия в тази дейност. Сега, доходността ми е малко над средната за пазара при минимален ангажимент от моя страна. През останалото време работя над проекти, които ми носят десетки (дори стотици) проценти на всяка година. Препоръчвам на всеки да си зададе тези два въпроса и да си отговори честно на тях.

Какво всъщност е „пазара“ и с кой пазар се сравняваме?

Като казваме, че сме победили пазара или сме били под средната доходност, какво имаме предвид? Пазара на акции в България, пазара на злато, пазара на облигации или пазара на свински шкембета (да, това също е борсово търгувана стока)? Много често дори професионалните портфолио мениджъри сравняват управляваните от тях фондове с неподходящи пазарни индекси, за да изглеждат по-печеливши, отколкото са в действителност.

Когато съм инвестирал в акции на БФБ, американски технологични акции, борсово търгувани фондове, злато, европейски акции, световни взаимни фондове и бизнеси в България, с какво да се сравнявам и как да разбера, че се справям добре или не? Може би, трябва да осредня всички тези пазари, или да си меря доходността с някой портфолио мениджъри или хедж фондове? Ами, ако тези фондове са 2 или 3 пъти над пазарната доходнос само с една единствена сделка, с няколко акции на нисколиквидна борса в последните дни на миналата година?

Това, което се опитвам да кажа е, че сравнението с другите или нещо, наречено „пазар“, ще ни донесе само разочарование и ще ни отдалечи от истинските ни цели в живота. Какво като Иван може да играе баскетбол по-добре от нас, или Петър има по-скъпа кола от нашата? Знаем ли какво стои зад тези неща? Струва ли си и ние да гоним чуждите мечти и успехи?

След като съществуват достъпни инструменти, които ни носят много добра средна доходност при минимален ангажимент от наша страна, струва ли си да гоним „дивото“ за няколко процента повече на година? В крайна сметка, единственото, което има значение са нашите цели и това да се чувстваме добре, и не е нужно да побеждаваме когото и да е, за да сме щастливи. Нека се фокусираме върху нашите постижения и да се наслаждаваме на това, което правим.