Защо санкциите на Тръмп срещу Иран няма да успеят

Следващият кръг икономически санкции срещу Иран, който влиза в сила от 4 ноември, основно ще удари иранския петролно-газов сектор. Тези санкции бяха облекчени след сключването през 2015 г. на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), по-известен като споразумението за иранската ядрена програма. Те обаче бяха затегнати отново след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от документа преди шест месеца.

С връщането на наказателните мерки той има за цел да убие споразумението за ядрената програма, да доведе иранската икономика до точката на пълен колапс, да възпре регионалното участие на Иран в Сирия, Ирак и Йемен и, въпреки отричанията на Вашингтон, вероятно да отпразнува рухването на управляващия режим в Иран. Официалната позиция на Белия дом е, че чрез увеличаването на икономическия и политически натиск цели да върне Техеран на масата за преговори, за да замени СВПД с ново споразумение, носещо името на Тръмп.

Има поне пет причини за това защо стратегията на американския президент няма да успее.

Първо, макар и САЩ да се стремят да сведат иранския нефтен износ до нула, стана ясно, че това е непрактично; няма реален заместител на експорта на Техеран, възлизащ на 2,5 милиона барела на ден (б/д). Въпреки че преди това Саудитска Арабия твърдеше, че е запълнила всякакъв недостиг, експертите смятат, че Рияд и съюзниците му нямат капацитета да заместят напълно липсата на иранския петрол. Сега когато нефтеният експорт на Техеран спадна до приблизително 1,5 млн. б/д - при над 2,5 млн. б/д преди САЩ да се оттеглят през май - цената на петрола в така наречената референтна кошница на ОПЕК нарасна до около 76 долара за барел. Ако се сбъднат прогнозите, че тя може да се покачи до 100 б/д, увеличението на цената ще компенсира иранските загуби на приходи, дори и износът на Техеран да бъде съкратен с още 1 млн. барела.

Второ, търговската война на Тръмп с Китай и налагането на американски санкции на Русия правят по-малко вероятно Пекин и Москва да работят заедно с Вашингтон по въпроса за Иран. Още повече, че Белият дом не може да разчита на сътрудничеството на ЕС, който през 2003 г. беше инициаторът на преговорите за иранската ядрена програма с Техеран и който гледа на СВПД като на едно от знаковите си външнополитически постижения.

Освен това съюзът все повече възприема извънтериториалните санкции като заплаха за своята идентичност и независимост. Френският министър на финансите Брюно Льо Мер наскоро заяви, че "развръзката на кризата с Иран ще бъде шансът на Европа да има свои собствени независими финансови институции, за да може да търгува с когото си иска". В миналото сътрудничеството с всички големи сили беше от решаващо значение за създаването на ефективна политика по отношение на Иран.

Трето, американските санкции положиха основите за историческа промяна в световната финансова система. В течение на много десетилетия щатският долар доминираше на международните финансови пазари. Но оттеглянето на САЩ от СВПД даде увереност на страни като Русия, Китай, Индия и Турция да използват своите валути, за да търгуват с Иран. Ако Европа успее да създаде финансова система, която да е отделна от щатския долар, другите държави може да започнат да използват еврото в търговията с Иран, отслабвайки по този начин американската доминация на световните пазари.

Четвърто, останалите страни по СВПД гледат на споразумението за ядрената програма като на средство за противодействие на американския унилатерализъм. Това се дължи на факта, че СВПД е многостранно споразумение, скрепено с резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН, от което правителството на Тръмп излезе едностранно, и сега се опитва да накаже другите страни за това, че го изпълняват. Всякаква капитулация пред Вашингтон по този въпрос ще затвърди още повече сегашния американски подход.

За да се избегне това, както Иран, така и международната общност ще възприемат запазването на СВПД като стратегическа необходимост.

Пето, влиятелни съюзници на САЩ като ЕС и Япония продължават да подкрепят споразумението. Само шепа регионални съюзници - в частност Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел - подкрепиха решението на Тръмп да излезе от СВПД, докато други важни регионални играчи като Турция, Оман и Ирак продължават да подкрепят сделката. В същото време развоят на събитията в други регионални кризи не е благоприятен за САЩ и съюзниците им: Башар Асад с подкрепата на Русия и Иран печели гражданската война в Сирия; американската кампания в Афганистан се провали; Саудитска Арабия не съумя да разгроми подкрепяните от Техеран бунтовници хуси в Йемен, а Катар преодоля наложената му под егидата на Саудитска Арабия блокада.

Развоят на тези събития ще улесни Техеран да намери начин да заобиколи санкциите на Вашингтон.

През последните 60 години САЩ бяха хегемон в региона. Но едностранният подход на Тръмп и бъдещето на СВПД може да обърка сметките, като създаде разрив между трансатлантическите съюзници и сближи силите от източния блок, Европа и регионалните сили като Иран, Турция и Ирак. Още повече че СВПД отвори възможност за другите световни сили - в частност Европа, Китай, Русия и Индия - да запазят международните договорености и без САЩ. Това, в съчетание с американското оттегляне от международната сцена, има потенциала да промени начина на упражняване на влияние в международната политика, като доведе до изместване от доминирана от САЩ система към многополюсен свят, в който регионалните играчи ще имат много по-съществена роля.

На този фон новият кръг американски санкции срещу Иран вероятно ще увеличи напрежението в Близкия изток - и е малко вероятно да доближи Вашингтон до постигане на целите му по отношение на Иран.

Сейед Хосейн Мусавиан, специалист по сигурността в региона на Близкия изток и политиката в ядрената сфера. Работи в Университета в Принстън и е бивш говорител на иранските преговарящи по ядрения въпрос. Изразените тук мнения са негови лични

Източник: Ройтерс/БТА