Жак Сегела: Думите на политиците вече нямат власт
Френските размирици през ХХI век толкова се проточиха, че някой емоционално вече ги кръсти "цифрова Жакерия" - по аналогия със селското въстание (1358 г.) от времето на Стогодишната война. С други думи, същият бунт заради данъците, както и преди повече от шест века, също толкова неуправляем. Какво се е променило от пренасянето на бунта в цифровата ера, коментира за руското списание "Огоньок" знаменитият френски политически технолог и жив класик на рекламната индустрия - Жак Сегела.
Наричат Жак Сегела "създателя на президенти". От 20 проведени от него в различни страни предизборни кампании за държавен глава той печели 18. Най-забележителната бе през 1981 г.: Благодарение на Сегела Франсоа Митеран (срещу когото "работеха" неговата възраст (65 години) и трите неуспешни кампании) стана първият ляв президент на Петата република. Политтехнологът преодоля всички тези негативни фактори с помощта на символа (стисната в юмрук червена роза, която казваше: вярваме в мечтата и тя е по силите ни), с лозунга ("Спокойната сила") и увереността, че левите са едно разтегливо понятие (залогът беше върху "социологическото", а не върху идеологическото мнозинство). Ефектът стигна за два президентски мандата (вярно, че след Митеран вече не останаха истински леви). След това той консултира президента Никола Саркози (казват, че след Саркози вече няма и истински десни). Що се отнася до кампанията на Еманюел Макрон, нея Сегела наблюдаваше от дистанция, въпреки че не криеше изводите си: именитият политтехнолог нарече този президент "талантливо дете, което е разбрало всичко за политиката и за еволюцията на обществото".
Затова "Огоньок" помоли Жак Сегела в разгара на бунта на "жълтите жилетки" да обясни защо неговото "протеже", разбрало толкова много, не забеляза конфликта си със страната.
- Кажете, господин Сегела, в контекста на случващото се сега във Франция, в какво виждате прогресивността на президента Макрон?
- Пак в това, заради което той победи през 2017 г.: той е най-младият президент, избран от французите, а неговата прогресивност е в това, че каза на старата политическа класа "degage!" - "Отстъпете!" и ги накара да променят логиката, методите.
Достатъчни му бяха няколко месеца, за да промени представата за Франция по света, доста накърнена от предшественика му Оланд: как може да бъде президент на републиката човек, който си тръгва от Елисейския дворец с мотоциклет, за да отиде на среща със своята красавица? Само за две години при Макрон осезаемо се подобриха и икономическите връзки на Франция със света.
Но реформите му бяха толкова радикални, че първата жертва на политиката му стана . . . самият Макрон. Работата е в това, че Франция вече от известно време, по същество, е неуправляема: за да се промени стандартът на живот на французите, трябва да се промени нивото на икономическо развитие. За това са нужни реформи. А за да се проведат реформи, трябва да се плати определена цена. Излиза, че всички французи искат реформи, но никой не иска да плаща за тях. А Макрон започна реформите. Така се стигна до кризата с "жълтите жилетки" - конфликт между обикновените граждани и управляващите във Франция, между градската и селската Франция, между елитите и народа, който има риск да се реши по драматичен начин.
- По същество описахте "формулата за отчуждаване" на елита и масите едни от други. Можете ли да направите сравнение, как са се променили техните отношения и представите им едни за други от времето, когато влязохте в света на политиката и рекламата през 80-те години?
- Бих казал, че са се променили само технологиите за комуникация, а представите и идеите са останали същите. Да кажем, че днес за кампанията на господин Путин може да бъде използван същият този лозунг "Спокойната сила": уверен съм, че би проработило.
Отношенията бяха променени от скока в интернет технологиите - от самия факт, че сега всички могат да изразяват собствено мнение, при това постоянно. Ще напомня, че във Франция демокрацията съществува вече от два века, но такава вакханалия в сферата на обществените комуникации никога не е имало. Как беше преди: ние, работещите в рекламата и политтехнолозите, създавахме съобщения за журналистите и за потребителите, журналистите - за потребителите, а те нямаха право на отговор. Но откакто се появиха социалните мрежи, потребителят не просто получи право на отговор, сега неговото мнение дори заглушава нашия глас - гласа на професионалистите. Ние представляваме един изпращач на съобщение, а потребителите - 50 милиона. Не е възможно да се борим с това. Изводът е прост: именно този поврат доведе до това думите на политиците вече да нямат власт.
- Говорите за своеобразен "диктат на потребителя", отхвърлил професионалните посредници за предаване на знания и информация. В каква степен политиката в такава ситуация изобщо отразява националния дневен ред? Или тя сега също е производна от глобалната слободия в социалните мрежи?
- Според мен диктатът на потребителите на информация изкривява информационната картина не само в социалните мрежи. Процесът се пренася и в класическите медии - появяват се фалшиви новини, новинарските предавания на телевизиите произвеждат събития, дори когато няма такива. Всичко това води дотам, че в съвременния свят в думите на политика и онзи дневен ред, с който да кажем той печели изборите и се обръща към нацията, се вслушват съвсем за кратко време.
През 80-те години във Франция в думите на политика се вслушваха през първите две години след идването му на власт. Днес този срок се е съкратил до месеци: при Макрон беше по-дълго - до година, при Оланд - три месеца.
Виждам в това препятствие по пътя на демокрацията: политиците и народът в края на краищата престават да търсят общ език, дори по-лошо - настройват се едни срещу други вместо да действат заедно. Ситуацията с Макрон е особено драматична, тъй като не малка част от избирателите гласуваха за него, за да обновят страната, да започнат сериозни реформи.
Общо взето, за да устояват на постоянния натиск на социалните мрежи в съвременния свят и да поддържат въпреки тяхната преса контакт с избирателите, държавните глави трябва постоянно да имат до себе си имиджмейкър от висока класа - политтехнолог, способен да реагира оперативно на неразбиране или отхвърляне от страна на обществото.
- Средствата за комуникация създават нови управници, сега вече и нови управлявани, а може би времето на политиката изобщо е отминало? Демокрация извън политиката - реално ли е това?
- Демокрацията е жизнено необходима. Ако преминем от демокрация към онова, което наричам "демократура", свободата ще изчезне. По същество демокрацията е именно свобода. Това, което народът така и не разбра е, че само свободата не е достатъчна, трябва също и равенство, и братство. Уви, нашият свят вече близо половин век прави богатите по-богати, а бедните - по-бедни, и тази пропаст е неприемлива. Едно време пропастта между богатите и бедните се измерваше с десетократни величини, а сега числата са хилядократни. За правителството е абсолютно необходимо да намали пропастта между най-бедните и най-богатите, иначе движението напред е невъзможно.
В тази връзка новата стратегия на Еманюел Макрон беше тъкмо в това - да се договори за правилата на борбата срещу глобалното затопляне, която сме готови да водим, и за цената, която сме готови да платим за това. Ако отхвърлим емоциите, цялата история с цената на горивата е свързана изключително с политиката за климата. И не е сложно да се намери компромис: трябва само да се отложи с няколко години датата за начало на борбата с изменението на климата, за да се помогне първо на онези слоеве на френското общество, които нямат с какво да си платят сметките в края на месеца. Като в Русия. Не бива да се мисли, че Франция е страна на богатите.
- Но защо протестът на хората, недоволни от избраните от тях политици, днес става толкова радикален?
- Този радикализъм е провокиран от социалните мрежи. Те разпалват омраза: по същество, това е процес на претопяване, където хората престават да разбират един друг, а гражданите се превръщат в "жълти жилетки". Заради тях страните стават неуправляеми.
Що се отнася до проблемите, които изведоха французите на улицата, то те са същите, както във всички времена. Бедните не искат повече на обедняват, а богатите - да споделят богатството си. Това е диалог между глухи. Изходът е да се печели, а след това да се споделя - в това е същността на демокрацията. Но хората днес искат нещо да е другояче: да се споделя с тях, още преди някой да е спечелил. Не е възможно да започнем да живеем по-добре още от утре.
Анна Сабова, сп. "Огоньок"/БТА
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.