Големият български хореограф проф. Петър Луканов издава книга

„Танцът е моят живот“. Така е озаглавена нова книга от големия български хореограф и балетен педагог проф. Петър Луканов. Днес той навършва 85 години. В книгата си разказва за необичайния си, изпълнен с продуктивност, класическа музика, общуване със световни интелектуалци и най-вече с балет, житейски път.

Професорът е бил хореограф на 81 балета. 22 от тях са по музика на български композитори. Има заснети 6 балетни филма. Правил е постановките на 34 балетни миниатюри. "Животът ми е посветен на танца. След две години българският балет ще навърши 90 години. 65 години от тях аз съм бил в него, работейки", каза той на пресконференция в Софийската опера.

Днес, на рождения си ден, ще отбележи празника, поставяйки балета „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус на сцената на Софийската опера и балет Това ще бъде празнично събитие за българската култура, отбелязват от музикалната институция. Балетът е много атрактивен, с красиви костюми. 

Петър Луканов е основоположник  на специалността „Балетна педагогика” в ДМА „Панчо Владигеров”. Бил е преподавател в университета „Черноризец Храбър” във Варна. От години е професор в Музикалната академия в Пловдив. Преподавал е на общо над 20 випуска. 

Роден е в някогашната Михайловградска област, днес Монтана. Началото на неговите изяви е в Русенската опера. Там, още юноша, пресъздава солови партии в постановките на хореографа Асен Манолов. През 1963 г. става студент в ГИТИС Москва, балетмайсторски отдел, с ръководител известния руски проф.Леонид Лавровски.

Като студент, хореографът поставя на Русенската оперно-балетна сцена „Франческа да Римини” от Чайковски, „Чудният мандарин” от Барток, „Кубински увертюри” от Гершуин и други. Дипломната му работа на сцената на НАТОБ през 1967 г. е „Светлината залива всичко” по музика на Боян Икономов, сценарий: Ана Александрова и Михаил Берберов.

Една от ранните творби на маестрото е „Легенда за любовта” по едноимената пиеса на Назъм Хикмет и музика на Ариф Меликов. В следващите си постановки той се стреми да претворява известни литературни произведения като „Дъщерята на Калояна” от Фани Попова-Мутафова, музика Марин Големинов, сценография Иван Савов. Следва голямото внимание към „Козият рог” по Николай Хайтов и музика на Красимир Кюркчийски. За този балет критиците пишат, че е неповторимо явление.

За всички тези успехи на професора, който отдавна е пенсиониран, но не спира да бъде активен в българското балетно изкуство, и който има дъщери и внучка в балета, се разказва в книгата му.