Продължение на „Под игото” с ново издание след 25 години

Четвърт век след последното си издание и в навечерието на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов неговият оспорван роман „Нова земя” излиза отново на книжния пазар - от издателство „Кръг”. Дизайнерът Капка Кънева оформя епичния летопис за следосвобожденска България в нов том с част от оригиналните илюстрации на Обербауер.

Романът „Нова земя”, написан като продължение на „Под игото”, е сред най-малко издаваните произведения на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „За жалост критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирах, намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя” стои може би по-долу от „Под игото”, но го надминава като художествено произведение.” Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно наследство Милена Цанева обаче подчертава, че книгата би била любопитна точно с картината, която прави на този преломен момент в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки великолепни картини на историческите вълнения от този период. Той не изоставя и своя критически патос, като смесва белетристиката си с документалистика.

В „Нова земя” писателят събужда част от познатите образи от „Под игото”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така например Найден Стремски е син на чорбаджи Марко. „В лицето на Стремски изобразих себе си”, казва авторът пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му проследява пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната. Но както „Под игото” не е роман за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, така и „Нова земя” не е роман за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата.

Появява се и Иван Боримечката, но леко променен – вече е заможен, селски кмет и депутат. В него се оглеждат характерни за епохата процеси.

В „Нова земя” Вазов прави разрез и на новата българска интелигенция с нейния съмнителен (по мнението му) духовен, морален, политически, обществен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.