Колонката на Ричард Брансън: Майната им на данните, да го направим!

През 1950 г. - годината, в която съм роден, Алън Тюринг, считан за бащата на компютърните науки и изкуствения интелект, пише статия, която започва с въпроса "Могат ли машините да мислят?". Повече от половин век по-късно, отговорът по-скоро е "Да, но... ".

 Като човек, описван като не-ме-обърквай-с-факти, едва ли мога да мина за авторитет по човешка интелигентност, камо ли по изкуствен интелект. Но съм истински разтревожен колко много установени вече бизнеси и новосъздадени предприемачи са готови да заложат всичко на това, което им казват данните.

Те са убедени, че алгоритми и данни не трябва да се бъркат с доброто старомодно предприемачество на навитите за работа ръкави. Все по-често четем заглавия като "BlackRock прави големите данни още по-големи” в списание Investor и "Финансови мениджъри прегръщат изкуствения интелект" във Financial Post. Те показват значението, което изкуственият интелект има вече за бизнеса.

Но ние не трябва да забравяме, че за разлика от машините, които "мислят", само хората могат да видят една идея, или пазарна възможност, и да кажат "Да вървят по дяволите данните! Може би това не работи на теория. Но моята интуиция ми казва, че то ще работи на практика!". 

Този вид кураж - да се вземат решения, срещу това, което данните подсказват, се основава на всякакви комбинации от минали грешки, изстрадана пазарна интелигентност (за която вашите собствени хора на терен са страхотен източник). Включва също инстинкти, че сега е времето да се обърнем срещу вятъра и да възкликнем "Майната му, да го направим!", или по-скоро "Майната им на данните, да го направим!". 

Всъщност се чудя какво задвижваният от данни изкуствен интелект е щял да каже за онези двама души на име Стив - Джобс и Возняк , които успешно се конкурираха с предприятия от типа на IBM през 70-те години. И кой алгоритъм би предвидил, че 13 години след основаването си, Tesla на Илон Мъск ще мине по пазарна капитализация Ford Motor Company. И ще го направи само с 2% от продажбите на Ford.

В крайна сметка, докато Илън Мъск не бе "човек на колите", неговите инстинкти му подсказаха, че точно те са пътят към бъдещето. Освен това, колкото и хай-тек да са начинанията му със слънчевата енергия, космоса и автомобилите, точно той през 2014 г. казва: "С изкуствения интелект ние пробуждаме демона", казва той. 

През 1984 г., когато стартирахме Virgin Atlantic Airways, демонът, пред който се изправихме, беше друг вид изкуствен интелект под формата на дълбоко вкоренили се в пазара гиганти като British Airways, Pan Am и TWA. Традиционните измервания на бизнеса на авиолиниите крещяха: "Това е лудост! Не може да проработи! Не го правете!". Ние не позволихме на данните да се изпречат на пътя ни. 

Въпреки че така наречените "експерти в индустрията" настояваха, че бизнес начинания като нашето са изконно неустойчиви и ни обричат на провал и ранно загиване, ние бяхме фокусирани върху съвсем различно мислене за бизнеса.

Ако стартирахме Virgin Atlantic днес, се чудя как изкуственият интелект би измерил стойността на усмивката на един член на самолетния екипаж. Какво биха казали данните за спечелването на клиенти чрез любопитство и уважение? 

Особено съм загрижен, че хората, които развиват изкуствен интелект, го правят за сметка на човешкия талант, омаловажавайки всички инстинкти и експериментално учене, които са ни извели от пещерни хора до днешните модерни общества. Винаги, когато е възможно, компаниите трябва да насърчават своите хора да вземат решения на място и да мислят накрак. Те трябва да бъдат окуражавани да подлагат на съмнение книгите с правила, системите и базираните на данни процедури, а не сляпо да ги приемат. Това е много по-лесно да се направи от човек и почти невъзможно от машина - поне за момента. 

Накратко, машините може да са способни да мислят, но те са лишени от емпатия - уникалната човешка характеристика, която преминава през много дълъг път в бизнеса и живота като цяло. Така че дори да съм много въодушевен за възможностите, които изкуственият интелект ще ни даде на всички, в бизнеса и ежедневието, съм повече от щастлив, че продължавам да вярвам в брилянтността на хората.  

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: RichardBranson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

© 2017 Ричард Брансън (Разпространява се от The New York Times Syndicate)

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.