Google чества Вирджиния Улф

Днес се навършват 136 години от рождението на британската писателка Вирджиния Улф, романистка, есеистка, авторка на разкази, издателка, феминистка. 
Родена е с името Аделайн Вирджиния Стивън и е смятана за една от най-значимите фигури в литературата на модернизма във Великобритания през 20 век.

Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри.

Между най-известните ѝ творби са романите "Мисис Далауей", "Към фара", "Орландо", както и монографичното есе "Собствена стая" със знаменитата сентенция "Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза".

Вирджиния е едва на 13 години, когато майка ѝ внезапно умира през 1895. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра ѝ Стела, започват нейните нервни кризи. Смъртта на баща ѝ през 1904 е причина за най-страшната от тях и Вирджиния дори прекарва известно време в клиника.

Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата ѝ, във връзките ѝ с хората, в живота ѝ и е най-вероятната основна причина за самоубийството ѝ.

По време на обучението си в Лондонския и Кеймбриджкия Кингс колидж, Улф се запознава с Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър, Дънкан Грант и Ленард Улф, като всички те заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Кръга Блумсбъри. Това е влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие.

Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа на шега "беден евреин". Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството "Хогарт прес". Там се отпечатват повечето творби на Улф.

През 1922 г. Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита). След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Улф описва Вита в "Орландо", фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена. 
Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г.

След завършването на последния си роман "Между действията" Улф изпада в депресия. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

На 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ.
Преди самоубийството си тя оставя трогателна прощална бележка до съпруга си.

Някои от мислите й са особено актуални днес:

• Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.
• Големите общности от хора са невменяеми.
• Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза. (из есето "Собствена стая")
• За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.
• Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.
• Когато въпросът е силно спорен - и въпросът за пола е такъв - човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия. (из есето "Собствена стая")
• Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.
• Хуморът е първото, което се губи при превода.

Източник: Уикипедия