Как да успокоим някой, преживял трагедия

Много малко хора знаят как наистина да подкрепят човек в труден момент. Чувстваме се неловко от скръбта на другия, не сме сигурни, дали ще помогнем или ще разстроим човек. 

На първо място няма нищо страшно и нищо лошо в сълзите. Важно е да приемем спокойно факта, че когато човек страда, сълзите са съвсем естествена реакция. Затова трябва да му дадем възможност да поплаче и да не се опитваме да го успокояваме по никакъв начин. Aко човек не плаче, а се смее истерично например, изпада в ступор, държи се странно или не на място, това означава, че най-вероятно е в състояние на шок и отказва да приеме трагедията. Това в крайна сметка може да доведе до още по-тежките последици. Ако поговорите с него за загубеният близък човек, може да отприщите вълна от сълзи, но така ще помогнете за осъзнаването на действителността и приемането на ситуацията.

Не се страхувайте да говорите за скръбта, за случилото се. Не избягвайте темата. По-добре е човек да изкара всичките си емоции, докато е с вас, а не по-късно, когато остане сам. Нека каже всичко, което мисли, нека излее душата си - много е важно да му се даде тази възможност.

Когато сме около хора, преживели трагедията, трябва да се опитаме да изградим за тях краткосрочна перспектива. След първоначалния шок, идва уреждането на формалности по тъжния ритуал и човек може да се чувства сякаш не разбира, какво се случва. Но после скръбта от загубата ще дойде с цялата си сила. За известно време ще бъде много трудно за страдащия да намери смисъл и път в живота и рутинните задължения като ставане, измиване, закуска, отиване на работа, ще са изключително важни, за да го задържат в реалността. Трябва да му кажете, че след известно време ще се почувства по-добре. Това всъщност е самата истина. 

Един от най-трудните моменти е разговорът с децата. С децата трябва да бъдем винаги напълно искрени. Ако е настъпила трагедия, детето трябва да я изпита със семейството. Няма значение колко е малко. Най-страшното нещо в живота им вече се е случило. Но децата са създадени така, че да поемат вината за всичко, което се случва в този свят. И ако детето бъде игнорирано в този момент, то може да реши, че всичко е негова вина. Трябва да разбере, че трагедията се е случила, но скръбта е обща.

Без никакви упреци. Вашата задача  е да изслушате търпеливо човека, да сте с него, да му дадете утеха чрез физически контакт, да не го прекъсвате и да останете спокойни, дори да изживява бурни емоции. И най-важното - никакви упреци, моля. Дори ако наистина е направил грешка преди трагедията, не е нужно да му напомняте отново за нея.

И накрая: най-лошото от всичко е, ако човек остане с усещането, че е жертва на обстоятелства, че съдбата е несправедлива с него и всички около него трябва да го съжаляват. Прозаично, но това чувство обикновено се формира от близките хора заради прекаленото съжаление и прекалената грижа за страдалеца. Ако човек приеме, че е жертва, скоро няма да може да се откъсне от това усещане и да съгради живота си отново. Не забравяйте, че трябва да помогнете на своя приятел, но трябва да включите самия него в този процес. Напомнете му, че е силен, че ще се справи, за да се справи наистина.

Най-добре би било, ако никога не ви потрябват тези съвети, но в живота все някога ще попаднем в подобна ситуация.

Източник: AdMe.ru