Как се ражда традицията да празнуваме рожден ден

Може да ви звучи невероятно днес, но е имало времена, в които изобщо не са се празнували рождените дни. Има различни хипотези как се ражда тази традиция. Според една от тях, всичко започва от култа към древоиранския бог на Слънцето, Митра, който бил пренесен в Европа от войните на Римската империя. Някои от традициите на митраизма и езичеките обреди като обредните трапези и размяната на подаръци са първите прототипи на празнуването на рожден ден.

Според друга версия, отбелязването на рождения ден има още по-древни корени. Има данни, че сред дивите племена са съществували поверия, според които, в деня на появата си на бял свят, човек е особено уязвим за злите сили и духове. За да предпазят новоредоното, членовете на племето го обграждали в момента на раждане и всеки от тях изричал различни пожелания, защото вярвали, че така ще го предпазят и дарят със защита. По-късно, към наричанията било добавено и поднасяне на подаръци.

Празнуването на рождени дни започнало в Древен Египет. По-късно този обичай се разпространил и в Асирия. Но честванията били организирани само за висщестоящи – фараони и царе, а така също и за наследниците им от мъжки пол. Първите писмени свидетелства за празнуване на рождени дни на египетски фараони датират от около 3000 година преди новата ера. В дворците били устройвани пирове, в които, наред със знатните особи, участвали и слугите и робите. Нерядко, по случай рожден ден на фараона била обявявана и пълна амнистия за затворниците.

Дълго време рождените дни на жените не само не се отбелязвали, но дори и не били записвани в архивите на управата. Доколкото е известно, първата жена, удостоена с ежегоден празник по този повод била Клеопатра II, царица на Египет (185—116 гг. до н.е.).

Древните гърци пък отбелязвали рождени дни на своите богове по 12 пъти в годината – например, раждането на Артемида, богиня на Луната и лова било празнувано на 6-о число всеки месец. Колкото до простосмъртните, от тази привилегия се ползвал само главата на семейството – мъж, или баща, и то, само веднъж в годината. Но нито тогава, нито по-късно, в Средните векове животът на отделния човек нямал особено значение – хората не ползвали календари и не празнували рождените си дни.

Най-големите промени в отбелязването на рождените дни и превръщането им в личен празник настъпват именно след Средновековието. Дълго време новородените били кръщавани с имената на християнски светци, а рождения им ден се чествал на празника на светеца, чието име носели. Смята се, че в наши дни, празникът е добил съвременния си вид в Германия, откъдето тръгва и традицията децата да получават подаръци и торти със свещички.