Не съзряват ли младите хора по-бавно днес?

Кога младият човек става възрастен? На определена възраст? Като навърши пълнолетие или мине 25 години? Всъщност - не, пише Лорънс Уайт в Psychology Today.

По-надежден показател за навлизане в зряла възраст е поемането на отговорности, свързани със семейството, работата, като завършване на училище, преместването в самостоятелно жилище, започване на работа на пълен работен ден, икономическа независимост, брак, родителство и т.н.

Днес младите чакат все по-дълго и по-дълго, за да поемат отговорностите на възрастните. Причините за тази тенденция обаче остават неясни. Съвременно проучване, публикувано в Journal of Cross-Cultural Psychology, твърди че забавянето в съзряването на младежите е до голяма степен свързано с индивидуализма.

В две успоредни изследвания, обхващащи 53 страни в периода между 1972 г. и 2015 г. се констатира пряката връзка между нарастващия културен индивидуализъм и забавянето в поемането на отговорностите на възрастните. 

Въз основа на статистически данни на ООН се вижда, че в нациите с по-силно развит индивидуализъм, (като Австралия и Холандия например) младите хора поемат трудовите и семейните задължения по-късно в живота. На противоположния край са страни като Гватемала или Нигерия, където индивидуализмът в обществото е слабо развит, но пък младите хора поемат отговорност много по-рано в живота си.

Проницателните читатели веднага ще се запитат, дали влияние не оказват и икономическите фактори. Икономическата сила действително оказва положително влияние върху културния индивидуализъм, но според Жан Туенге и Кийт Кембъл, автори на изследването, индивидуализмът сам по себе си е основен фактор за бавното съзряване. 

Наблюдаваната връзка между индивидуализма и по-бавното съзряване изглежда привидно противоречива. Ако индивидуалистичните култури насърчават младите хора да бъдат самостоятелни, тогава младите хора в тези култури би трябвало да искат да съзреят по-рано, нали?

Туенге и Кембъл предлагат малко по-различна концепция на индивидуализма. Според тях той се фокусира повече върху личността и по-малко върху социалните норми. В резултат на това младите могат да възприемат зрелостта като пречка за техния личен индивидуализъм, защото отговорностите на възрастните у дома и на работното място ограничават техния избор и ги принуждават да поставят нуждите на другите пред собствените си нужди. Така те отлагат традиционнит белези на зрелостта като шофиране, намиране на работа на пълно работно време, брак и др. за още няколко години.