Патагония – пътешествие до края на света

Патагония е мечтаната или често срещаната дестинацията в дневниците на повечето планинари, алпинисти, орнитолози и любители на природата. Заема огромна част от територията на Южна Америка и се намира в границите на Аржентина и Чили. За нея ни разказва екипът на Obekti.bg.

Патагония – име, дадено от Магелан, представлява открито плато (около 777 000 кв.км) с наклон към океана. Това е обширна и разнородна област, която обхваща близо една трета от южноамериканския континент и която се слави с едни от най- поразителните красоти на планетата. От Андите се стига до Огнена земя, където е „краят на света” само на 1000 км от Антарктика или както аржентинците го наричат „началото на света”.

Областта се характеризира със сух, умереноконтинентален климат, а северните части са по-топли. Тук се отглежда люцерна, зеленчуци и някои плодове, а обширните пасища изхранват огромни стада овце. Аржентина има 13,7 млн. овце, които се развъждат основно в Патагония.

През последните години важен отрасъл става и туризмът. В Аржентина има над 20 национални парка, като повечето са в Патагония. Експлоатацията на големите запаси на нефт, природен газ, въглища, желязна руда,волфрам, олово, злато и др., предизвиква истински бум в икономиката на Патагония.

Хората, които живеят в областта, се наричат патагонци. Името им е дадено от Магелан, които е смятал, че хората са изключително високи, наблюдавайки ги от корабите. Всъщност патагонският расов тип на монголоидната раса е с нисък, среден ръст. Много от туристите любители на природата посещават Патагония заради безбрежните пъстри плата, ледникови долини, фиордите със стръмни склонове, речните бързеи. Красивите и сякаш безкрайни равнини на пампата, които за прорязани от червени седиментни скали, очароват и с изумрудените реки и езера.

Патагония е различна. Не само, че не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на западното полукълбо, но и изобщо не се поддава на описание. Историята ѝ е изпълнена с противоречия. И това е така, защото патагонците винаги имат различна версия и ако не сте съгласни с тях, ще трябва да се защитавате. В началото на 1600 г. те ревностно отстояват земите си, прогонвайки испанските колонизатори. Европейците не посмели да се завърнат в Патагония чак до 19 век. По времето, когато официалните власти в САЩ водят война с индианците от равнините, правителствата на Чили и Аржентина прогонват коренното население на Патагония. И почти успяват. Днес, за разлика от другите региони на Южна Америка, културата и хората в Патагония имат европейски корени: най-вече испански и италиански с примеси от Германия, Уелс и др. Подобно на американския запад и Аляска, с които често сравняват Патагония, местните хора са известни със своя свободолюбив дух и чудатост.

Част от заснежените патагонски поля лежи на територията на Национален парк "Los Glaciares", на около 20 км. северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат морето, влизат в територията на парка. Величественият Перито Морено заема обща площ от 256 кв. км и представлява третият по големина запас от сладка вода на планетата.