Възпитание без бой и наказание

Физическите наказания унижават децата. Съвременните психолози са единодушни, че те се отразяват зле на психическото и на физическото им здраве. Те отслабват семейните връзки и не носят никаква полза за възпитанието и развитието на детето.

И впреки това, много родители продължават да прилагат строги наказания - да крещят и викат на децата, да дърпат уши и дори да пляскат шамари.

Как да преустановят с тази порочна практика, съветва психологът Сюзън Нюман пред Washington Post.

Американско проучване, направено през 2013 г., установява, че 81% от родителите смятат, че физическите наказания са напълно приемливи и са начин за налагане на дисциплина, а две трети от анкетираните признават, че често прибягват до тях.

Според Изследователска група за социално развитие към щатския университет на Вашингтон, възрастните, преживяли физическо и емоционално насилие в детството си, много често повтарят същото върху собствените си деца.

Нещо повече: този модел се запазва в три последователни поколения и влияе на стила на възпитание и на взаимоотношенията на хората в това семейството.

Какво може да се направи?

 “Ако човек е бил обект на насилие, той също е склонен да стане грубиян. Подобно поведение може да се сравни с алкохолизма: ако родителите често сядат на чашка, напълно вероятно е и децата да започнат да пият. Но това може да се поправи“, казва Нюмън.

5 съвета как да го постигнат:

1. Признайте, какво правите: пляскате, викате на децата или изпадате в истерии

Първата стъпка е да осъзнаете и да си го признаете.  Признанието е най-трудното, но оттук тръгва стимулът да се поправите.

Въпросът как да възпитавате децата, в голяма степен зависи от културните традиции и методите, които се смятат за приемливи.  И те са различни за всяко семейство и много зависят от това как човек сам и бил възпитаван.

За всеки е важно да си даде обективна оценка. „Да си възрастен, значи да имаш възможност да определиш неправилната линия на поведение и да не я предаваш на своите деца“, обяснява Нюман.

2. Потърсете помощ

Белезите са по-дълбоки, отколкото предполагате.

Учени от UCLA установиха, че продължителният стрес променя физическите и психически реакции на родителите. А всички знаят, че малките деца са способни да извадят всеки от кожата му. Най-лесно им се получава с мама и татко, които непрекъснато са край тях.  

Травмираният човек трудно се справя със собствените си емоции без странична помощ. И обикновено тръгва по пътя, който му е най-лек - повишава глас, вика, крещи или прилага сила.

Силният стрес може да доведе родителя  до физическо насилие над детето или до прилагане на метод, който „унижава достойнството му“.
Според Нюман е нужна странична помощ – било от страна на близки или на приятели, които да се намесят и да напомнят, че е време да спре.

Определете граници за вмешателство и на  собствените си родители. Поговорете с тях, че времето, в което те са възпитавали и отминало. Сега е ваш ред. Отстоявайте своите позиции при възпитаване на собствените си деца.

И, ако бабата и дядото се месят прекомерно и не признават, че вашата роля е основна, деликатно преразгледайте положението.

3. Отбелязвайте всеки успех от своите действия и решения

Хвалете сами себе си и се насърчавайте.

Възпитанието на децата е трудоемко, дори в случаите, когато не се налага да се борите с куп лоши навици. Затова е важно да отбелязвате позитивните промени в своето поведение, дори и най-малките,  да засилите връзката си с детето и да заличите постепенно болезненото минало.

„Когато постигнете определен резултат при възпитанието на детето, това постепенно ще възстанови самооценката ви. Важно е да си казвате: аз се старах с всички сили, следих и контролирах емоциите си. И успях!“, съветва Нюман.

4.  Гордейте се, че сте избрали друг път

Ако пък не се справяте с нещо, помислете какво ви тласка да действате така и на какво се дължи неприемливото ви поведение.

5. Припомнете си крайната цел

Родителите трябва да отгледат и възпитат щастливо дете, а не с викове и шамари системно да санкционират неговото лошо поведение.

Щом родителите признаят, че правят нещо не заради момента, а в полза на крайния резултат – да възпитат щастливо дете, промените в поведението им ще настъпят някак по-леко.

Новите родители