Женски комплекси, създадени в детството

Работим с всички сили, печелим, ръководим, вземаме важни решения, постигаме върхове, но… във всеки момент можем да се провалим заради детските си комплекси. Вижте кои са най-опасните:

Не съм красива

„Винаги са ми казвали: „Сестра ти е красива, на нея ще ѝ е лесно в живота, а ти си… умна, така че и ти ще си добре. Дълго ненавиждах лицето си, но мисля, че се справих с тази автоненавист, когато постъпих в института“, казва 35-годишната Лена.

Ирина, майка на две деца, споделя: „Баща ми имаше проста тактика на възпитание – все ми повтаряше, че съм неумела, ненужна, несправяща се. Когато пораснах, го попитах защо постоянно ми говори така, а той просто ме разби с отговора си: „За да ми докажеш обратното и да не си вириш носа“.

„Всяка оценка, независимо по какъв повод е изречена, привлича вниманието на детето. Когато е малко, не мисли за своята външност или ум, но изведнъж очите му се отварят. Или още нещо много неприятно е да бъде сравнявано с някой друг. Случва се това, че малкото се фокусира върху факта: то не е плод на собствените си усилия“, обяснява психологът Жана Шопина.

Целият проблем е, че подобни оценки обикновено родителите дават във възраст, когато детето вярва безусловно на всичко, което те казват. То възприема за даденост казаното от мама, тате, баба, дядо, леля или възпитателката в детската градина, и го помни дълго. И колкото повече детето навлиза в света, толкова е по-силно доверието му към хората и толкова повече ще го потискат такива думи. Освен това, живеейки с чувството за собствената си „нехубавост“ и „нелюбимост“, човек не може да се развива пълноценно.

„При цялата си гъвкавост децата преди всичко се надяват да угодят на възрастните и вътрешно, неосъзнато, те още от раждането си искат да бъдат добри“, казва психологът.

Освен това, когато още не е влязло в пубертета, детето се нуждае преди всичко и най-вече от изрази на любов към него. Най-простият пример: когато детето попита: „Мамо, хубава ли съм?“, то всъщност очаква отговор на въпроса: „Обичаш ли ме?“

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

- Не си красива, а миловидна;

- Ти, с твоите дебели прасци/дълъг нос/криви крака/изпъкнали ключици/къса шия… не бива да носиш тази дреха;

- Не се прави, че пееш, виеш като куче;

- Детето не е от нас/ не притежава фината структура на майка си/ красивата коса на татко си…

Правилни фрази

Когато даваме оценки, те трябва да изтъкват личния принос, например: "Какво си хубава днес, как красиво си си вързала опашката“, „Много добре си комбинирала тази блузка с този панталон“, „Когато се пързаляш, си толкова грациозна“… Идеята е да оцените нещо, което детето е постигнало със собствените си усилия.

Ако толкова ви се иска да обсъждате външността на момиченцето си с него, по-добре е да припишете някои характерни нейни белези с рода, например, ако то е пълничко, кажете му, че и вашата майка, и сестра ви са закръглени и това е семейна черта. Ако носът е гърбав, обяснете, че именно тази форма на носа се предава по наследство във фамилията ви и се гордеете с нея.

В този случай комплексът за малоценност няма да се появи и няма да поражда проблеми, защото дъщеря ви ще знае, че не е като всички онези с правилните носове, да речем. Така и ще усеща по-силно връзката си със семейството, ще има чувство за стабилен “гръб“, а тази привързаност топли и дава сили.

Научете я също да се отнася с ведро чувство към красотата, като коментирате филми или картини, отбелязвайки хубавите актьори, красивите пейзажи и животни. Дайте ѝ възможност да им се любува така, както това правят художниците, за да почувства, че красотата носи удоволствие.

Не съм пълноценна

„Ти си момиче!“, „Удряш като жена“ – подобни фрази, наричани понякога „мамизми“, са вечни „хитове“, наред с „Момичето трябва да си оправя леглото/да се държи прилично/да не използва груб език“…

Тези изрази вбесяват ужасно особено тийнейджърките и държим да отбележим, че въобще не допринасят за „правилното“ оправяне на леглото и въобще към реда такъв, какъвто се натрапва от някои родители.

Сентенциите за „съвременните момичета“ те чуват най-често около 5-10-годишна възраст, когато за тях идентификацията на пола не е приоритет (това ще се случи, когато навлязат в юношеството и тогава ще бъде важно да им помогнете в това, което психолози наричат „идентификация на пола“). Когато са по-малки им се тича, скача, цапа, правят им се всички неща, което правят децата, независимо дали са момчета или момичета.

И изведнъж - забрана, основана на факта, че "ти си момиче", тоест, момчетата могат, а момичетата не.Тази забрана има различни интерпретации, но всяка може да предизвика у момичето отвращение към неговия пол, а оттук и халките в носа, обръснатата глава, размъкнатите дънки и други атрибути, които прикриват женствеността.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

- Не е прилично момичетата да носят това;

- Ръцете ти са като вързани;

- Момичетата трябва да се държат по-скромно;

- Може ли момиче да не си почиства стаята?!

Правилни фрази

Докато детето е в началните класове, не е необходимо да акцентирате върху това какъв пол е, а когато започне да проявява интерес към разликите между момчетата и момичетата, можете да ѝ разкажете за предимствата на жените: гъвкавост, нежност…

От това дали ще намерите правилните обяснения зависи дали тя ще се стеснява и срамува от това, че женствеността ѝ се пробужда, че гърдите ѝ растат, че има менструация, или ще се гордее, че се превръща в жена.

Очаквайте продължение на страниците на noviteroditeli.bg