Отново социални

"Времето, което прекарваме в прехвърляне и "консумиране" на съдържание онлайн често може да отнеме от времето, което имаме с хората в реалния живот. Изследванията започнаха да показват, че тази постоянна връзка с дигиталния свят може да има отрицателно въздействие върху психичното здраве на потребителите и до края на 2018 г. аз започнах да го усещам."

Това разказва в материал, публикуван в Business Insider, авторката Сара Уелс. Тя споделя за тенденция, която се наблюдава и при много други потребители на социалните мрежи - "Не изтрих социалните мрежи, промених ги и редактирах какво виждам, за да наблюдавам това, което ме кара да се чувствам приятно и не ме смущава. Това ме накара да съм значително по-щастлива". 

Ето какво още споделя Уелс: 

"Между Instagram, Twitter, Facebook и дори LinkedIn в един момент аз се озовах не само сред силни мнения, но и сред внимателно изработени истории за перфектни кариери, за много активен социален живот и за богат стил на живот. Независимо дали ставаше дума за #естетична снимка на някой коктейл, или за снимка след тренировката във фитнеса, направена ей така, уж "без усилие", по едно време изглеждаше сякаш няма място за грешки в социалните мрежи. Или че няма място за различия в нарастващия поток от съдържание, което се стичаше по различните ми канали.

И вместо да свързвам себе си като личност със съдържанието в моите емисии, аз се оказах многократно обърната към него, за да проверявам къде се намирам спрямо другите и да подхранвам съмненията си в себе си.

Макар че можеше просто да изтрия акаунтите си, ми се стори, че не трябва да избягвам проблема си, а да се сблъскам с него. Затова реших да бъда активен модератор на собствените си фийдове и да създам за себе си пространство в социалните мрежи, в което се чувствам представена, вдъхновена и щастлива. Така намерих начин да направя моите социални канали отново социални. Според мен, много социални мрежи, които използваме днес, изобщо не са социални. Те са изградени около презентирането на постижения, вместо върху смислената дискусия в тях. 

Аз съм млад, навлизащ журналист. Обаче първоначално открих твърде малко окуражаване и вдъхновение, когато следвах моите идоли в кариерата в социалните мрежи - само чрез техните публикации в Twitter или Facebook не ставаше. Вместо това обаче открих една група във Facebook. Тя е посветена на свързването на автори на свободна практика с такива като тях и с начинаещи автори, както и със споделянето на вълнуващи истории за интересни събития в кариерата на такива хора, но и за истории на техните провали.

Да разполагам с едно пространство онлайн, където да намирам менторство, да преодолявам несигурността си и да откривам насърчаване, бе стъпка на оттегляне от лъскавия външен вид, който виждах в толкова много социални мрежи. 

Освен това, вместо да зарежа изцяло Instagram, аз намерих правилните за мен канали, които да следвам. 

Докато в Twitter и Facebook може би се чувствах изолирана, в Instagram истински открих моето "лекарство" по избор. 

По-рано, независимо дали бе в моя собствен фийд в Instagram или чрез търсене в Discover, аз все прелиствах страница след страница и виждах снимки на еднакво безупречни Instagram модели със съвършени тела. Използвах това като "гориво" за критика към себе си и на частите от моето тяло, от които досега изобщо не бях доволна. От косата им, през грима им, до перфектно оформените и изваяни тела, жените, които виждах нямаха особена прилика с мен (или с някой друг, който познавах в реалния живот).

Продължава на следващата страница.

Всъщност, това не е нов феномен - жените да бъдат представени от даден тип тяло, което не е реалистично, за да се стремят към него - печатните медии са го въвели и използвали в продължение на десетилетия. 

След много опити да се откажа от Instagram, реших, че ще е по-добре за мен и за цялостното ми щастие да потърся в него автори и модели, които са в по-широкия диапазон от размери на облеклото и които подкрепят идеята, че външността на човек не е абсолютно свързана с неговата стойност.

Изпълних нюзфийда си с положително съдържание. Открих нов и много необходим на мен самата смисъл на въпроса какво прави един човек красив. 

И въпреки че моите "новини" и обновления в социалните мрежи днес са далеч от ултрапозитивни, изпипани визуално шедьоври, те ме правят много по-щастлива от публикациите, които виждах преди. 

Те ме учат, че да се целиш в щастие и спокойствие на ума в социалните мрежи не е парадоксът, който някога мислех, че е."