Имейлът никога няма да умре

Писане на съобщения, изпращане на съобщения в реално време. Facebook. Twitter. Днес имаме на разположение десетки начини да изпращаме кратки текстове към друг потребител. Въпреки това продължаваме да се връщаме към електронната поща. Защо? Човекът, който е изпратил първият имейл в историята, смята че се случва така, защото все още няма какво да го измести.

Вероятно най-обобщаващото обяснение, което може да бъде направено за силата и устойчивостта на имейла е, че за разлика от почти всичко друго в технологичната индустрия, начинът по който го използваме остава буквално непроменен в рамките на повече от 40 години.

Според Radicati Group 144.8 милиарда имейла са изпращани всеки ден и този брой се очаква да нарасне и да се увеличи до 192 милиарда през 2016 г. През 2012 г. съществуват около 3,4 милиарда електронни пощи по света, твърдят от Radicati. Три четвърти от тях са притежавани от индивидуални потребители.

Днес най-младите потребители на имейлите имат огромен брой различни методи, сред които могат да избират, за да комуникират. И много от тях предпочитат тези методи за повечето си комуникации. Това, от своя страна провокира въпроса дали имейлът е динозавър сред младежите, които вече казват, че всъщност имат предвид Facebook, когато казват имейл. През 2010 г. comScore вдигна шум като оповести, че уеб-имейл употребата е паднала с 59% сред тийнейджърите в САЩ, където новите онлайн услуги възникват. И така остава въпросът защо някой да продължи да използва електронната поща в епохата на социалните медии?

„Защото нито едно от тях не запълва същински пространството, в което служи имейлът, в който имаш специфична публика”, отговаря Рей Томлинсън – инженер в BBN Technologies. Рой е наричан „бащата на имейла”. Според него много от алтернативите са като билборд с лимитирана видимост. Поставяш някакви неща на билборда и ако публиката ти реши, може да ги погледне.

Но имейлът има ограничена аудитория, казва той. И разполага с времевата разлика. Изпращаш го сега, може да се прочете по-късно. Няма нужда да имаш някой от отсрещаната страна, седнал пред компютъра в момента, когато ти си пред монитора.

Раждането на имейла

През 1971 г. Томлинсън работи като инженер в Bolt Beranek and Newman (BBN) – фирма посредник, на която е било възложено да изработи и развие ARPANET – комуникационна мрежа, която позволява на учените и изследователите в Америка да споделят един с друг компютърни ресурси. През есента на 1971 г. Томлинсън изпраща по мрежата първият имейл, използвайки SNDMSG програма, която работи в TENEX програма за споделяне във времето. Тя пък от своя страна е могла да се използва в предците на съвременните модерни машини – компютрите Digital PDP-10. Електронната поща на един единствен компютър е съществувала от ранните 60-години на миналия век. Тя е била еквивалент на хартиената поща, но в фигитален вариант. Дигитална поща, която е могла да бъде оставяна на друг потребител. Томилсън обаче преработва CPYNET програмата за трансфер на файлове, след това я прилага върху SNDMSG. Това дава възможност на един потребител да изпраща съобщение на друга отделна машина. И така се ражда имейлът.

Ако питате какво е било съдържанието на първия имейл в историята, Томлисън обяснява, че е било голям брой „напълно забравими” тестови съобщения.

Имейлът днес

44 години по-късно употребата на електронната поща достигна колосални размери. По-голямата част от нея обаче не е легитимна комуникация. Повече от половината от нея така и не е доставяна. Според Messaging Anti-Abuse Working Group между 88% и 90% от всички имейли, изпратени по време на първите три тримесечия на 2011 г., са били или спам или несоциални търговски писма. Само Hotmail на Microsoft например обработва повече от 8 милиарда съобщения дневно. Но само 2,5 милиарда от тях са действително доставяни до потребителската входяща пощенска кутия.

Бъдещето на имейла

По много начини то е тук днес. SMS текстовите съобщения са постигнати. Прозорци с незабавни съобщения могат да бъдат оставяни отворени. Facebook Messenger третира незабавното съобщение до приятел онлайн като, в общи линии, имейл. Последният модел Томпсън вижда като еволюцията на имейла с времето.

„Независимо дали името ще просъществува или не, подозирам, че електронната поща ще бъде наоколо за доста дълго време”, прогнозира Томлинсън.

По материал в readwriteweb.com