Свободният сблъсък на мнения е нещо хубаво, когато те са автентични

България е пълноправен член на ЕС от 2007 г., но все още чувството за принадлежност към Общността на българите не е пълноценно. Защо все още говорим за „нас“ и за Европа?

Причините за това усещане сред хората са много. Всички ние, представителите на европейските и националните институции, имаме дълг към българските граждани да ги приобщаваме към политиките на ЕС и техните ползи. Истината е, че стандартът ни на живот е по-висок в резултат на европейската солидарност. Вече не се сещаме за таксите за роуминг, живеем с европейски стандарти за качество на храните, въздуха, пътуваме, учим и работим свободно в Европа. В този смисъл не трябва да омаловажаваме и да приемаме за даденост тези постижения – ако бяхме извън ЕС, те нямаше да са достъпни за нас и за децата ни. Естествено, ние, българите, имаме високи очаквания и искаме – заслужаваме – стандартът ни да е висок като във високоразвитите европейски страни. В този смисъл социалното неравенство в България също играе роля за песимистичните настроения и съответно трябва да преодолеем икономическите несъразмерности. Ако това се постигне, ще видим и промяна в нагласите за европейската принадлежност на българите. Вече 17 години сме в ЕС, а дебатът за Европа у нас все още се случва сякаш България не е в Европа – все едно чакаме „някой от Брюксел“ да ни каже какво да се прави. А всъщност в Брюксел ходят българските дипломати, експерти, политици, министри, за да участват във вземането на решенията, които влияят на семейния ни бюджет и на начина ни на живот

Какво още каза представителят на ЕК в България Йорданка Чобанова? Прочетете пълната статия тук.

Търсете списание „Мениджър” в:

• разпространителската мрежа
• платформата за дигитално четене ZinZin
• manager.bg/списание