Весислава Антонова е новият главен редактор на списание „Мениджър“

Весислава Антонова е новият главен редактор на списание „Мениджър“, издавано от „МИТ Прес“ ООД, част от ВМ Финанс Груп. Тя встъпи в длъжност на поста в началото на юли.

Весислава е журналист с 25-годишен опит. Работила е в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, където е преминала през всички нива на развитие – от репортер и редактор до водещ на предавания. През последните 16 години работи като журналист във в. „Капитал“. Преди няколко месеца става доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Има две журналистически специализации в Италия и в САЩ. От 2014 г. е член на Националния съвет по журналистическа етика. В началото на журналистическия си път е писала текстове за в. „Континент“, в. „Култура“, сп. ЛИК и сп. „Медиа свят“. Участвала е в редица проекти, които анализират медийния пазар в България, и е утвърдена като авторитетен медиен специалист и анализатор.

В първото си интервю като главен редактор Весислава Антонова споделя наблюденията си за актуалната медийна и бизнес среда.

– Как се променя медийната индустрия у нас през последните 10 години и къде е мястото ни в глобалната картина?

– Сериозен въпрос, който предполага малко по-обширен отговор. Първо, бих казала, че в България медийна индустрия няма. Поне не в смисъла, в който такава има на развити пазари като Америка, Великобритания, Германия и т.н. Пресилено е дори да говорим за пазар, особено след като през последните години станахме свидетели на изтеглянето на чуждестранни медийни компании от българския пазар. За да говорим за пазар, трябва да можем да дадем достатъчно примери за компании, които печелят от това, че развиват медии и създават конвертируем медиен продукт. В България такива примери се броят на пръстите на едната ръка. Също така, в сравнение с развитите пазари, българският медиен пазар изостава в своята цифрова трансформация. Изключително малко са медиите с модерни дигитални стратегии. Това забавя развитието им и ги обрича на трудно съществуване. 

Друга неблагоприятна тенденция, на която всички ние сме свидетели, е как години наред българската журналистика бавно отстъпва от основни демократични стандарти – плурализъм на мнения, обективност и почтеност. Наблюдаваме масово защитаване на задкулисни интереси, бум на медии с неясна собственост и пропагандно съдържание. Доверието на читателите и зрителите към тях също пада. Последното актуално проучване на института „Ройтерс“ от 2021 г. посочва, че едва 32% от българските граждани имат доверие на медиите. Това е много ниска оценка. 

Още един важен процес е резултат от затруднената икономическа картина в медиите: свит рекламен пазар, особено в годината на пандемия, бавно растящ онлайн рекламен пазар, предизвикателства, идващи от Google и Facebook, монополизиране на медийния пазар по вертикала и хоризонтала, големи рекламодатели, които се развиват и като медийни собственици – приоритетно рекламират в медиите, които влизат в собственото им портфолио. Като следствие от всичко това, почти напълно е разрушен пазарът на печатни медии, с малки изключения. Онлайн медиите с качествени независими платформи са ограничен брой и с малък пазарен дял. 

А трансформацията в бизнес модела на традиционните медии е абсолютно наложителна. Очевидно е. Информацията вече стига до потребителите по съвършено нов начин – през телефони, таблети, благодарение на интернет. Такава е световната тенденция. Тя вече е дошла и на нашия пазар. В резултат компаниите се опитват да достигнат до клиентите си по нови канали, заедно с традиционната реклама в телевизията и печата.  Само за пример – голяма част от световния пазар на дигитална реклама се държи от Google и Facebook. Така традиционните медии преосмислиха стратегиите си, за да върнат читателите и потребителите си и да си осигурят нов източник на приходи – такси от потребителите/читателите. По този път България е далече от стандартите на развитите пазари, които постепенно започват да обръщат тренда и да учат аудиторията, че качественото съдържание не може да е безплатно.

Важна тенденция е масовата смяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха чуждестранните медийни гиганти и процесът течеше активно до края на миналата година. Промени се характерът на собствеността. Ако преди двете най-големи телевизии bTV и Nova се държаха от чуждестранни медийни компании, сега са собственост на инвестиционни фондове.

През последните десет години паралелно течеше и разместване сред издателите с български произход на капитала. На мястото на бизнес ориентираните инвеститори на него се появиха политически мотивираните играчи, които видяха в медиите инструмент за влияние, контрол и обществено въздействие.

– Кои три принципа журналистът никога не бива да пренебрегва при изпълнението на професионалните си задължения?

– Почтеност към информацията и аудиторията, обективност, свободомислие и хъс да следваш истината. Изборът да си на страната на сериозната качествена журналистика, защото само тогава има полза от теб като журналист. Има нещо, което носи сериозно огорчение през последните години – медиите и работещите в тях почти не инвестират в професионално развитие. Много медии намалиха броя на журналистите и ги лишиха от възможността да се специализират в отразяването на определени области и теми. На много места в момента малко хора покриват повече теми и не във всички могат да демонстрират дълбочина и познаване на сектора, който отразяват. В резултат на това сме свидетели на повърхностна, информационна журналистика, липса на задълбочени анализи и коментари, които да разясняват проблеми и тенденции. Това вреди освен на потребителите на информация, но и директно на бизнеса, който се явява и потенциален рекламодател. Неудовлетворен от качеството на информацията и анализите, той допълнително ограничава маркетинговите си бюджети. Това са сериозни неща, върху които трябва да се замислят не само журналистите, но и собствениците на медии. Слабата компетентност в съчетание с ниската оценка за свобода на изразяване, която няколко години подред ни дава международната неправителствена организация „Репортери без граници“, рисуват мрачна картина на българския медиен сектор. Това обаче вместо повод за отчаяние трябва да бъде много сериозен стимул за всички нас да променим ситуацията. Вярвам, че мисията на качествените специализирани издания е да върнат доверието на бизнеса. Смятам, че „Мениджър“ е сред тях.

– Къде е бъдещето на печатните медии – онлайн или офлайн?

– Категорично онлайн. Медиа без сериозна дигитална стратегия е обречена. Не отричам, че има бутикови примери на успешни печатни медии, но дори и те имат добре развити дигитални платформи. Любимото ми американско списание New Yorker e добър пример за успешно хартиено издание и отделно успешна дигитална платформа. Но все пак американският пазар е много по-голям и развит. 

Медиите трябва да са там, където са хората, да ги следват. Отдавна трендът е обърнат и гражданите не следват медиите, те искат да са там, където са те, а голяма част от потребителите на съдържание са онлайн. От журналистиката се очаква да е прецизна към фактите, да навлиза в дълбочина по темите от дневния ред на обществото, да им дава обяснения и да анализира обществените процеси.

– Коя дума описва най-добре бизнес средата в България в момента?

– Няма как бизнес средата в България да бъде описана с една дума, защото не би било сериозно. Но все пак краткият отговор е липса на устойчивост. Това, което се случва на бизнеса и с бизнеса, е следствие от редица държавнически и политически решения. Бизнесът е силно повлиян от кризата на правовия ред в страната. Не е случаен фактът, че през последните няколко години страната ни напуснаха много чужди инвеститори и този процес продължава.

Тук е ролята на „Мениджър“ като медия, да не губи фокуса си върху важното за бизнеса съдържание. Да предлага добре развита и полезна информация. Да следи постиженията и опита на компаниите почтено и коректно. Вярвам, че с отговорната си работа журналистите на списанието могат да спомагат за подобряването на бизнес средата, с добрите примери, които показват, и с възможността на този тип издания да правят задълбочени анализи за всеки сектор – едно от нещата, които ще бъдат приоритет за мен като главен редактор.

– Каква е дефиницията за успешен мениджър в медийния сектор?

– Това, в което абсолютно вярвам, е, че най-големият капитал на всяка компания са хората. Каквито и смели идеи да имаш, колкото и да изискваш, ако до теб не стои силен екип с мотивирани хора, стратегията ти е обречена. Да създадеш качествен екип е привилегия само на интелигентните и талантливи мениджъри, които вдъхновяват със собствения си пример.

Габриела Беличовска, „Мениджър Нюз“