Изтощението не е първият признак за бърнаут

Един от най-големите митове за прегарянето е, че се случва внезапно. Истината е различна. Бърнаутът обикновено е тих процес. Става въпрос за натрупване на стотици малки моменти – поредния ден на работа до късно; нов проект, който изисква спешна намеса; още една седмица без получено признание.

Докато някой каже: „Имам чувството, че съм прегрял“, той често се чувства така от месеци. Въздействието на цялото това прегаряне върху вашата организация вероятно е много по-голям проблем, отколкото осъзнавате.

Професор Джефри Пфефер от Станфордския университет и неговият екип публикуваха новаторско изследване, което показа реалното въздействие на стреса на работното място.

„Откриваме, че повече от 120 000 смъртни случая годишно и приблизително 5 до 8 процента от годишните разходи за здравеопазване са свързани с и могат да се дължат на начина, по който американските компании управляват работната си сила“, обясниха те.

Това откритие е не само изключително трагично, но и показва, че лошите практики на работното място не са само проблем на лидерството. Те са проблем за общественото здраве.

Окуражаващата новина е, че служителите обикновено показват някои ясни предупредителни знаци много по-рано. Ето пет, които трябва за които трябва да наблюдавате у вашите хора.

​​Спират да ви предлагат нови идеи

Един от най-ранните признаци на прегаряне не е изтощението, а постепенното отдръпване. Служителите, които някога са предлагали идеи, стават все по-тихи по време на екипните срещи. Те изпълняват само това, което изрично се очаква от тях. Иновациите отстъпват място на спазването на правилата. Това не е мързел. В повечето случаи става въпрос за емоционална умора.

Продължават да вършат добра работа, но ентусиазмът им изчезва

Може би сте виждали това в собствената си организация. Служителят все още се представя добре. Крайните срокове се спазват. Клиентите остават доволни. Отвън нищо не изглежда нередно, но енергията и ентусиазмът са изчезнали. Хората могат да поддържат производителността си дълго след като са загубили ангажираност. Прегарянето рядко започва, когато производителността спадне. То започва, когато надеждата се изгуби.

Хората  стават необичайно цинични

Добре е вашите служители да демонстрират здравословен скептицизъм – да оспорват вашите предложения и да допринасят със свои собствени идеи. Това е ценно за вас, вашите хора, вашата организация и вашите клиенти. Хроничния цинизъм е различен. Служителите, които някога са вярвали, че проблемите могат да бъдат решени, започват да приемат, че нищо няма да се промени. Това често е знак, че вече не чувстват, че усилията им имат значение. Когато хората спрат да вярват, че могат да повлияят на резултатите, обикновено следва отдръпване.

Малките разочарования предизвикват прекомерни реакции

Въпреки че е нормално да има лоши дни, когато обикновено търпеливите служители започват да реагират емоционално на сравнително малки неуспехи, струва си да вземете предвид промените в поведението. Понякога проблемът не е в самото събитие, донесло разочарованието, а в месеците на натрупан стрес зад него. Великите лидери не се фокусират само върху конкретния момент, а върху цялостната картина.

Спират да говорят за бъдещето.

Забелязал съм, че ангажираните служители естествено говорят за това какво следва: нов проект; клиент, който ги вълнува; умение, което искат да развият. Служителите, подложени на постоянни периоди на стрес, рядко го правят. Разговорите им се фокусират почти изцяло върху оцеляването през тази седмица. Това е важна разлика. Една от най-големите грешки, които можете да направите като лидер, е да приемете, че прегарянето е проблем с индивидуалната устойчивост. В много случаи това е проблем с организационната яснота.

Хората могат да работят изключително усилено и ефективно, когато вярват, че работата им е важна, че ги подкрепяте и че утрешният ден ще изглежда по-добре от днес. Те обаче изпитват сериозни затруднения, когато всяка седмица се усеща като безкраен цикъл на напрежение, чиито край не се вижда.

Най-добрите лидери, които познавам, не чакат някой да поиска помощ. Те забелязват сигналите, преди да се появи писмото за подадена оставка.

……………

Питър Иконъми, автор на бестселъра „Managing for Dummies, The Management Bible, Leading Through Uncertainty“, за inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев