Работа за ръцете, сърцето и ума - човешките способности ще запазят стойността си и в ерата на изкуствения интелект

Изкуственият интелект променя естеството на все повече професии, но това не означава, че човешкият труд губи стойност. По-скоро се променят ценностите и уменията, които професиите включват, защото изкуственият интелект вече може да обработва огромни масиви от информация, да създава текст, код и изображения, да открива закономерности и да автоматизира рутинни операции. Много по-трудно обаче се справя с дейности, изискващи сръчност в непредвидима среда, човешко отношение и доверие, творчество, преценка и отговорност. През 2016 г.  физикът и футурист Мичио Каку обобщава тази идея чрез три големи области на човешкия труд - дейности с нужда от работа с ръцете, работа със сърцето и работа с ума. Това не е списък на „професиите, които роботите няма да вземат“, а по-полезен начин да разсъждаваме относно способностите, които ще запазят стойността си, независимо как се променят конкретните професии.

Първата група включва професии, които изискват сръчност, технически усет, приспособяване към различни ситуации и решаване на проблеми на място. Електротехници, механици, строители, заварчици, техници по поддръжка, мехатроници и специалисти, които монтират и ремонтират енергийни или автоматизирани системи, работят в непредвидима среда. Роботът може да извършва изключително точно една и съща операция хиляди пъти в контролирано производство. Много по-трудно е да диагностицира повреда в стара машина, да работи в различни сгради и инсталации или да се справи с непредвидена ситуация на строителен обект. Затова автоматизацията не премахва нуждата от тези професии, защото колкото по-сложно става оборудването, толкова повече са необходими хора, които могат да го настройват, наблюдават, диагностицират и поддържат. Затова съвременният технически специалист все по-често трябва да съчетава работата с ръце с математическа грамотност, техническо мислене и способност за решаване на проблеми.

Втората група обхваща професиите, основани на доверие, емпатия, общуване и отговорност към друг човек. Лекарите, медицинските сестри, учителите, психолозите, социалните работници, рехабилитаторите и специалистите по грижи вече се възполвват от технологиите и ще използват изкуствения интелект все повече за в бъдеще. Технологията може да подпомага диагностиката, администрацията, подготовката на учебни материали или наблюдението на състоянието на пациент, но човекът отсреща има нужда да бъде изслушан, успокоен и разбран. Учителят трябва да разпознае защо едно дете губи мотивация. Психологът трябва да изгради доверие. Социалният работник трябва да разбере сложна житейска ситуация, която не може да бъде сведена до данни. Застаряването на населението допълнително увеличава потребността от здравни и социални услуги. Именно тук технологиите могат да бъдат особено полезни, но не като заместител на човешкото отношение, а като инструмент, който освобождава повече време за него.

Третата група включва дейностите, в които са необходими творчество, критично мислене,  функционална грамотност, стратегическо мислене и способност да се вземат решения при непълна информация. Инженери, учени, архитекти, лекари, предприемачи, експерти по киберсигурност, разработчици на технологии и специалисти, които превръщат данните в решения, вече разполагат с инструменти, които могат да ускорят голяма част от работата им. Но изкуственият интелект може подпомогне процеса чрез даване на възможни отговори, без да знае кой проблем всъщност си струва да бъде решен. Може да анализира данни, но човекът трябва да прецени значението им. Може да предложи решение, но някой трябва да оцени рисковете, последствията и етичните граници и да носи отговорност за крайния избор. Затова достъпът до изкуствения интелект не обезсмисля експертизата. Той прави базовото изпълнение по-достъпно, но увеличава стойността на задълбоченото разбиране, преценката и способността да се задават правилните въпроси.
Трите посоки не са разделени с твърди граници. Добрият мехатроник работи едновременно с ръцете и ума си. Лекарят съчетава научно знание с човешко отношение. Учителят използва технологии, но трябва да разбира мотивацията и потребностите на учениците. Инженерът не само изчислява, а комуникира с хората, за които създава решения. Точно тези комбинации вероятно ще бъдат все по-ценни. Затова изборът на образование и професия става все по-важен, но не заради тяхната престижност, а заради мултидисциплинарността, която трябва да  включват. Технологиите ще присъстват почти навсякъде, грамотността да използваш изкуствен интелект е задължителна, а умението да общуваш ще е безценно.

Никой не може надеждно да предвиди кои конкретни професии ще бъдат най-сигурни след десет или двадесет години. Много професии ще променят имената и задачите си, а част от днешните специалности ще бъдат заменени с нови технологии. По-устойчив ориентир е да се търси подготовка, която изгражда реални умения. За едни това ще бъде медицина, инженерство, природни науки, образование или технологии. За други - професионална квалификация, която позволява работа с машини, енергийни системи, сгради или хора още след училище. И в двата случая най-силна позиция ще имат хората, които съчетават добра професионална основа с практика, дигитални и технически умения, комуникация и готовност да учат, когато работата им се променя. В ерата на изкуствения интелект стойността няма да бъде само в това какво знаем, нито само в това какъв инструмент използваме. Тя все повече ще бъде в способността да правим онова, което машините трудно съчетават, а именно да действаме в реалния свят, да разбираме другите хора и да носим отговорност за решенията си.

автор: Гергана Раковска, Фондация на бизнеса за образованието