Загубеният смисъл от работата е новият проблем на века

Загубата на смисъла от работата се превръща в „напаст на века“ според социологическо изследване на швейцарската федерация на психолозите и в. „Матен диманш“.

Над 80% от 480-те анкетирани психолози казват, че през последните 10 години швейцарците все по-често изпитват „страдание на работното си място“.

Работещият човек е подложен на растящ натиск, разполага с все по-малко време, длъжен е да се отчита непрекъснато за ефективността си, пояснява психотерапевтката Джени Хюмбер, цитирана от ТАСС.  По думите й човешкото общуване е заместено от електронната поща и документите, а креативността се задушава от протокола“.

Според експерта по трудови отношения Лоран Бруйер коренът на проблема е, че в днешния свят ключово значение за човека има смисълът на неговото съществуване и то е обусловено от лесния достъп до информация. "Ако по-рано хората просто купуваха ориз, сега за тях има значение къде е произведен, от кого и при какви условия. Глобалното съзнание се засилва и създава нови парадокси във всички сфери“, смята той.

„Страданието в офиса“ има различни форми, една от които е крайното физическо и психическо изтощение, "прегаряне", обобщават експертите. Психологът Катрин Васе отбелязва, че "напрежението за организма е такова, че той не издържа“. Негативно влияние върху самочувствието на работещият човек оказва също така скучната работа, която не отговоря на квалификацията му и амбициите му. За разлика от „прегарянето“, в този случай човекът продължава да работи, но често, в крайна сметка, сменя работата.

Психолозите казват, че феноменът се дължи на факта, че служителите се разочароват от работата си и не виждат смисъла от нея. Това се отнася включително за хора, които са напълно финансово задоволени, добре образовани и заемащи ръководни позиции.

Те престават да виждат смисъл от работата си и започват да я възприемат като абсурдна.  Но понеже другите продължават да ги смятат за успешни, на такива хора им е много трудно да споделят проблемите си. Те искат да сменят професията с по-практична, където резултатите от труда им ще са по-видими, включително с някакво занаятчийско производство или социална работа.

Но, предупреждава психологът Марион Ауфзеесер, "опасността за банкера, решил да стане производител на бира“, е в риска да се разори заради честото подценяване на трудностите от подобна професионална „конверсия“.

Повечето психолози съветват в такива случаи да се придържаме към „принципа на реализма“ – да не губим баланса между желанията си и шансовете за успех на новото поприще. Засилването на проблема изисква работодателите „да позволяват на подчинените си да изказват желанията си“ и  да ги подкрепят в това.