Америка пред всички

През мъглата, образувана от всепоглъщащия нарцисизъм на президента Тръмп, се появява един нов ред, характерен с агресивно поведение. Идеите, които осмисляха политиката на САЩ след войните - от разпространяване на свободата до международен ред, основан на правила, сякаш останаха в миналото.

При президентството на Доналд Тръмп скандалите стават част от ежедневието.

Думата на Америка вече няма стойност, а върху нея се крепеше сигурността на света през десетилетията след 1945 г.

Започваме да приемаме като нормално това, което преди беше немислимо - хиляди деца, разделени от родителите си на мексиканската граница; неверни или подвеждащи изявления, идващи ежедневно от Овалния кабинет; пресата е атакувана от президента като "враг на народа" (израз с чисто тоталитарен произход); фалшифицирано видео от Белия дом в опит да се дискредитира журналист на CNN; президентът Тръмп се доверява повече на Владимир Путин, отколкото на ФБР; описва ЕС като "брутален", докато диктаторът на Северна Корея Ким Чен Ун се превръща от заплаха за човечеството в "страхотна личност".

О, почти забравих и за отмененото посещение на американското гробище в Ан-Марн във Франция по случай 100-годишнината от края на Първата световна война, защото Тръмп не искаше да върви в дъжда. Знаем, че той мрази дъжда, защото съсипва прическата му. А 2250 американци са погребани там, далече от дома. Знаем също и че след почти две години на власт нито веднъж не е посетил американските военни в Афганистан или в която и да е зона на военен конфликт.

Страхливецът с крехка фризура обръща гръб на мъртвите и изпратените да жертват живота си за Америка.

Това е национализмът на Тръмп с логото "Америка пред всички", фалшива фасада и липса на морал. Когато китайският президент Си Дзинпин си осигури пожизнено управление, реакцията на Тръмп беше "може би и ние трябва да опитаме това някой ден". Това беше шега, или не.

Но да подценяваме Тръмп, би било най-сигурният начин демократите да му осигурят власт до 2024 г.

Изборите по средата на мандата им дадоха значителна победа в Камарата на представителите в Конгреса, където спечелиха 37 места. Президентът сега повече от всякога е ограничен в това, което може да направи. Почтените американци не харесват демагогията. Въпреки това пътят на Тръмп към победа на следващите избори през 2020 г. остава отворен. Републиканците, сега вече партия на Тръмп, имат мнозинство в Сената, като спечелиха две места и показаха силни резултати във Флорида - ключов щат във всички президентски избори.

Едно десетилетие след финансовия срив през 2008 г. предубежденията срещу елита, гневът срещу нарастващото неравенство все още подхранват вълна от ултранационализъм по целия свят. Избирането на Жаир Болсонаро за президент на Бразилия е просто един от най-скорошните примери за това.

Унгария при министър-председателя Виктор Орбан се превърна в място, в което ценности като семейство, църква и традиционни възгледи за брак и пол са напът да си отидат. Орбан предлага нов модел на либерализъм в Европа. Неговата борба за идеологическо надмощие с френския президент Еманюел Макрон ще определи посоката, в която ще поеме Европейският съюз.

Решението за Брекзит се оказва форма на лудост, която продължава да се разпространява. Подобно на избирането на Тръмп, вотът във Великобритания за напускане на ЕС беше израз на желанието да се разруши установеният ред.

Либералните демократи изглеждат уязвими четвърт век след като устойчивият им възход сякаш беше предопределен. Свободната търговия, правата на човека (това не е идея, която Тръмп е способен да разбере) все повече се ограничават.

Заплатите на работниците и на средната класа са замразени, културата на големите градове е изолирана от останалата част на страната - всичко това допринася за дълбоки пукнатини в обществото. В САЩ дори думата "честност" вече не е еднозначна. Демократите вярват, че тя означава съответствие с фактите. В страната на Тръмп това означава да казваш нещата такива, каквито са според теб.

Когато не можем да се съгласим дори за значението на думите, когато социалните мрежи подхранват противопоставянето, сериозно се подкопава способността на западните демокрации да постигат компромис, върху който да се гради прогресът.

Китай, който завива все повече в посока на авторитарното управление, няма такива притеснения. Народът прави план; изпълнява го; продължава устремно напред. Страната успя да извади 800 милиона души от бедността през последните десетилетия. Защо да се съмнява в себе си? Пекин сега предлага своя алтернатива на либералния демократичен модел.

Вече и в Европа Китай се опитва да прави същото като в Африка - купи каквото можеш, за да контролираш ресурсите и инфраструктурата.

Тръмп започва търговска война и макар да има някои основателни оплаквания, се провали в опита си да формулира последователна геостратегическа политика, с която да се изправи срещу Пекин. Китайската експанзия и непредсказуемостта на Северна Корея насищат Източна Азия с напрежение, подобно на това в Европа по времето на Студената война.

Тръмп и другите националисти използват много от методите на фашизма - посочване на виновник за всички беди, ксенофобия, митологизиране на национализма, мобилизиране на тълпите. Но силите, които са в полза на отворените общества, са много по-мощни, отколкото бяха преди век. Стени се вдигат навсякъде и Китай вече показа, че интернет може да бъде контролиран. Но разпространението на идеи не може лесно да бъде удържано. Дори един наистина ужасен американски президент като настоящия не може така лесно да причини световен срив.

Жизнеността на американската преса показа, че Тръмп не е всевластен. Неговата атака срещу някои от американските институции и срещу едни от най-добрите медии в страната допълнително убеди аудиторията в нуждата от сериозна разследваща журналистика.

Фразата му за фалшиви новини вече може да чуете навсякъде по света. Журналистите са атакувани с все по-голяма безнаказаност, защото Тръмп обяви ловен сезон за тях и тяхната професия. Обективното, усърдно търсене на истината вече пренебрежително се определя като "фалшиво"; Белият дом разпространява слухове или очевидни лъжи като факти. Объркването става норма. Именно това е целта на Тръмп - ядосано умопомрачение.

В отговор демократите не трябва да губят фокус. Единственият начин да отстранят Тръмп е, като спечелят избори. Републиканците вече не са партията на свободната търговия, глобализма, анти-Русия, която бяха преди. Те са партията на Тръмп под логото "Америка пред всички". Демократите също са в период на промяна. Трябва ли да завият наляво, където има значителна енергия и вече са спечелени победи? Или вместо това трябва да се опитат да намерят ново съдържание на центъра?

Кандидати на демократите като Макс Рос от Стейтън Айлънд и Джейсън Кроу в Колорадо показаха, че фокусът върху здравеопазването и образованието (две от най-големите тревоги на Америка), комбинирани със силно патриотично послание от двама мъже, които познават живота на военните, може да победи мнозинството на републиканците по впечатляващ начин. Победата на Кирстен Синема в Аризона показа, че и центристката позиция е харесвана.

САЩ може да се върнат в правилната посока след четири години управление на Тръмп. След осем години това би било по-трудно.

© 2018, The New York Times и Роджър Коен. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

Текстът е публикуван в сп. "Мениджър".