Русия - страната с непредсказуемо минало

Моите сънародници често казват, че Русия е страна с непредсказуемо минало. Вярно е: историята ни често се пренаписва, за да съответства на най-новата политическа програма и случайните прищевки на властга.

Тази тенденция е особено видима по време на традиционните тържества по случай победата на Съветския съюз над нацистка Германия през 1945 г. Всяка година карнавалоподобна истерия залива цялата страна. По улиците минават военни паради, организират се чествания и концерти. Дори най-малките в детските градини обличат военни униформи.

Непрекъснато се говори за успехите и постиженията от съветско време. А пактът между Йосиф Сталин и Адолф Хитлер в началото на войната изобщо не се споменава.

Правителството използва съветските военни успехи във войната, за да възроди позагасналото след загубата на Студената война чувство за национална гордост сред руснаците.

Говоренето за успехите във войната осигурява емоционална връзка с някои съвременни действия на правителството като военната намеса на Русия в Украйна. Откакто протестите от Евромайдана през 2013 г. промениха политическия курс на Украйна в посока Европейски съюз, руската пропагандна машина непрекъснато говори за неонацистки преврат, организиран от Запада. Руснаците, които се информират най-вече от новините по държавната телевизия, слушат как фашистите заплашват сигурността на славянските си съседи. Москва според този разказ просто е била длъжна да се притече на помощ на хилядите етнически руснаци, живеещи в Украйна.

В същото време възхвалите на предците - победители във Втората световна война - поне отчасти реабилитират стария съветски режим. Портретите на мустакатия Сталин вече се появяват на военни паради, има улици, които носят неговото име.

Сравняването на престъпленията на нацистка Германия с престъпленията на Съветския съюз е забранено. Според закон, подписан от руския президент Владимир Путин през 2014 г., престъпници са всички, които "разпространяват умишлено невярна информация за действията на Съветския съюз по време на Втората световна война" и "оскверняват символите на военната слава на Русия".

Този закон много напомня на приетия през 2018 г. Закон за паметта в Полша, който беше подписан от президента Анджей Дуда. Той е насочен срещу всички, които обвиняват страната за съучастие в престъпленията, извършени от Третия райх на полска земя. Чуха се критики, че администрацията на Дуда може да използва "вратичките" в закона, за да преследва противниците си.

В крайна сметка международният и вътрешният натиск принудиха полските законодатели да дадат заден ход и да смекчат някои клаузи. В Русия това не може да се случи, а законът за съхраняване на миналото вече беше използван срещу антиправителствени активисти.

Новият разказ на Русия за славното съветско време естествено изтласква назад най-болезнените глави от историята. Като тази за Сандармох, мрачно място в горите в Северна Русия. През 1937 г., по време на гоненията на Сталин, тук са убити стотици невинни хора. Откакто през 90-те години на миналия век в Сандармох беше открит голям масов гроб, хората се събират там всяка година, за да почетат паметта на жертвите. И аз бях там през лятото на 2018 г.

Нямаше сцена, само импровизиран подиум и усилвател. Не присъстваше нито един политик или общественик. Юрий Дмитриев, историкът, открил мястото на трагедията, беше хвърлен в затвора по обвинения в сексуално посегателство над осиновената си дъщеря. Поддръжниците на Дмитриев твърдят, че обвиненията са измислени, за да бъде наказан за работата си по осветяване на това престъпление от съветско време.

Докато слушахме един от говорещите, в съседство група казаци, облечени в традиционни носии, крещяха към нас, събралите се, да почетем паметта на жертвите: "Спрете този фашизъм!".

Няколко седмици по-късно Руското военноисторическо дружество започна разкопки в района. Организацията, основана през 2012 г. по правителствена инициатива, има за цел да докаже, че поне някои от погребаните тела са на войници от Червената армия, застреляни от финландците по време на т.нар. Зимна война (Съветско-финската война в периода 30 ноември 1939 - 12 март 1940 г.).

Изглежда, че Русия все още не е готова да се примири с тъмните страници от историята си. Вместо това тя възражда миналото и го изживява отново и отново. Затова ни е и толкова трудно да избягаме в бъдещето.

© 2018, The New York Times и Алиса Ганиева. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

Текстът е публикуван в списание "Мениджър"