Северът и Югът вместо Северът срещу Юга

Тъй като съм израснала в Северна Корея през 80-те години, мозъкът ми бе промит и аз искрено вярвах, че южнокорейците страдат ужасно под управлението на своето правителство. Но с безусловната подкрепа на севернокорейския народ нашият "скъп лидер" Ким Ир Сен ще освободи южните ни съседи и ще обедини Корейския полуостров. Като тийнейджърка избягах от родината си и научих суровата истина. Но запазих надеждата, че някой ден ще живея в обединена и свободна Корея.

През 2015 г. видях част от Берлинската стена след моя TED лекция за Северна Корея. Заприказвах се с жена от бившата Източна Германия, която ми разказа за неописуемото вълнение, което обхванало Берлин в деня, когато паднала стената през ноември 1989 г. Хората плачели от радост, когато границата, която изкуствено разделяла народа толкова много години, най-накрая била съборена.

Много искам корейският народ да преживее подобен върховен момент. След като преглътнах сълзите си, написах на останалата част от Берлинската стена специално послание. Заклех се, че докато съм жива, ще помагам за премахването демилитаризираната зона, границата, която разделя Корейския полуостров и нашия народ на две.

Въпреки възродения оптимизъм след наскоро проведените срещи на лидерите на Севера и Юга перспективата за обединение остава неясна и далечна. Една нова тенденция е особено обезкуражаваща: изследвания показват, че огромен брой южнокорейци, особено младите, са против обединението.

Една от основните причини е огромната финансова цена, която Южна Корея ще трябва да плати. Според някои изчисления - между 1 и 3 трилиона долара. Освен това има и много сериозни и разширяващи се културни и икономически пропасти вследствие на 70-годишното разделение.

Въпреки тези предизвикателства дългосрочните ползи за икономиката и сигурността са много по-големи. Капиталите и технологиите на Юга, съчетани с природните ресурси и огромната работна сила на Севера могат да създадат огромен икономически потенциал за полуострова. Обединена Корея също така ще има по-силна армия.

Ние дължим огромна благодарност на онези предци, които са жертвали живота си, за да извоюват свободата и независимостта на Корея. Нашата култура и нашият език са живи заради тях. Наш дълг е да продължим напред по пътя, прокаран от тях - към силна и обединена Корея.

За нещастие, това се забравя и поразителна нетолерантност обхваща целия полуостров.

Дори след като избягалите от Северна Корея разобличиха режима и прегърнаха живота на Юг, много южнокорейци все още отказват да ги приемат и ги подлагат на тормоз, изолация и лошо отношение. Създадени са специални училища, в които севернокорейците се адаптират към новия си живот. Много често те са подложени на дискриминация на работното място и социална изолация.

Южнокорейците най-вероятно биха се изправили пред същите проблеми на Север, ако ситуацията беше обратна. Там средностатистическият гражданин рядко общува с чужденци и расизмът и ксенофобията са дълбоко вкоренени и неконтролирани. Местните комунистически лидери наричаха бившия президент Барак Обама "зла черна маймуна" по време на втория му мандат.

Южнокорейците също са враждебни към чужденците. Пристигането на няколкостотин йеменски бежанци по-рано тази година на остров Чеджу-до предизвика яростна реакция заради опасения за нарастване на престъпността, загуба на работни места и културни различия. Стотици хиляди южнокорейци подписаха петиция, с която настояваха правителството да откаже убежище на бежанците.

Хората от Юга забравят, че много техни сънародници от предишни поколения са били приети като бежанци в чужди страни след Корейската война. Нещо повече, техните наследници, които се връщат на полуострова, за да се приближат до корените си, понякога са отхвърляни, защото не са достатъчно корейци.

Някои южнокорейци също така забравят, че чужди войници са се били и умирали заедно със сънародниците им по време на войната. Като се има предвид тази история, а и че Южна Корея е подписала Конвенцията за бежанците на ООН, Югът е длъжен да приеме бягащите от война и други бедствия от целия свят.

Предците ни, които са се били за нашата свобода, са ни оставили в наследство своята жертва. Ние трябва да оставим също добро наследство на идващите поколения, като направим каквото е необходимо за създаването на обединена и гостоприемна Корея. Такава, каквато всички корейци, както и търсещите убежище от конфликти в чужбина, биха нарекли свой дом.

© 2018, The New York Times и Хиеонсео Лий. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

Текстът е публикуван в списание "Мениджър".