Превратът срещу демокрацията

Първо виждаме лицето. Лицето на Доналд Тръмп в САЩ или на Виктор Орбан в Унгария, или на Владимир Путин в Русия, или на Реджеп Тайип Ердоган в Турция. Лица на мъже, които искат да превърнат демокрацията в култ към личността.

Лицето е най-старият знак за лидерство, знак, който въздейства на клана или племето. Ако виждаме само него, ние не мислим за политика; ние приемаме безрезервно човека и неговите правила. Демокрацията обаче е за хората, не за една митологизирана личност.

Те се нуждаят от истината, която култът към личността унищожава. Теориите за демокрацията от древните гърци, през Просвещението, та до наши дни приемат за даденост, че светът край нас се поддава на разбиране. Ние търсим фактите заедно с нашите съграждани. Но при култа към личността истината е заменена с вяра и ние вярваме в това, което нашият лидер иска. Лицето заменя ума.

Преходът от демокрация към култ към личността започва с лидер, който е готов да лъже непрекъснато. И завършва, когато хората вече не могат да направят разлика между истина и чувство.

Култът към личността функционира по един и същ начин навсякъде по света - насажда идеята, че лицето някак си представлява нацията. Той ни кара да чувстваме, а не да мислим. И да вярваме, че първият въпрос на политиката е: "Кои сме ние и кои са те?", а не "Какъв е светът и какво можем да направим?". След като приемем, че в политиката най-важното е "ние и те", чувстваме, че знаем кои сме "ние", тъй като чувстваме, че знаем кои са "те".

Всъщност не знаем нищо, тъй като сме приели страха и тревожността - животински емоции - за основа на политиката. Ние сме изиграни.

Днешният авторитаризъм разказва лъжи. Те се позовават само повърхностно на опита и ни завличат дълбоко в пещерата на емоциите. Ние вярваме, че Барак Обама е мюсюлманин, роден в Африка (американска лъжа с руска подкрепа), или че Хилъри Клинтън е сводница и педофилка (руска лъжа с американска подкрепа), и изобщо не мислим; ние се поддаваме на сексуален и физически страх.

Днешните лъжи наподобяват онези от тоталитаризма - например атаките на Виктор Орбан към Джордж Сорос, че е лидер на еврейска конспирация. След като приемем тези лъжи, ние се отваряме към вярата в цял куп други неистини или поне започваме да подозираме, че има други, по-големи конспирации.

В резултат на това лицето на лидера се превръща в знаме, в произволен знак за "ние" и "те". Интернет и социалните медии ни помагат да виждаме част от политиката. Представяме си, че ние правим изборите, докато седим пред компютрите си. Но тези избори всъщност са създадени за нас чрез алгоритми, които знаят какво ще ни задържи онлайн. Нашата активност в интернет обучава машините, че най-ефективните начини за въздействие са чрез създаване на страх и тревожност. Когато социалната медия се превърне в политическо указание, ние започваме да предпочитаме политици, които възпроизвеждат същия модел: Какво ни кара да се страхуваме и какво ни кара да се чувстваме сигурни? Кои са те и кои сме ние?

Култът към личността някога използваше паметници; сега му трябват мемове. Социалните медии завладяват общественото въображение, както гигантските статуи на тираните от миналото завладяваха пространството. Но както тези паметници ни напомнят - тираните винаги умират. Празното хетеросексуално позьорство, фотосесиите без риза, безразличието към женските преживявания, анти-гей кампаниите - всичко това със сигурност ви е познато. Култът към личността е обожание на нещо временно, говори за объркване и в крайна сметка за страхливост. Лидерът не може да приеме факта, че ще умре и ще бъде заменен.

Култът към личността оставя на заден план умното и компетентно управление на страната. Когато го приемем, ние се отказваме от правото да избираме лидерите си. Така се отдалечаваме от демокрацията, като забравяме нейната главна цел: да даде бъдеще на всички нас. Култът към личността казва, че един човек винаги е прав, а след неговата смърт настъпва хаос.

Демокрацията казва, че всички правим грешки, но често получаваме шанс да се поправим. Тя е смелият начин да управляваш една страна. Култът към личността е страхливият начин да я унищожиш.

© 2018, The New York Times и Тимъти Снайдър. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

Текстът е публикуван в списание "Мениджър"