Епизодите на „екстремно топене“ ускоряват загубата на лед в Арктика

Арктическият пейзаж се променя с безпрецедентна скорост. В допълнение към повишаващите се температури, изменението на климата причинява епизоди на екстремно топене, което се случва, когато загубата на лед, която преди е отнемала седмици или месеци, се случва само за няколко дни.

Тези все по-чести събития променят нормалната динамика на загубата на лед. Те променят дълбоко състоянието на снега и леда, които са най-уязвимите елементи на полярната климатична система, пише The Conversation. 

Натрупването на сняг през зимата вече не компенсира летните загуби. Този годишен баланс е отрицателен от десетилетия, но екстремните епизоди, които могат да продължат дни или седмици, причиняват много по-високи скорости на топене от обичайното. Това са топлинни вълни, определени не от температурата на въздуха, а от високите скорости на топене, които карат снега и леда да изчезнат.

Арктика се топи

Това, което някога е било изключително, сега се случва с нарастваща редовност. Този модел се наблюдава в цяла Арктика, но има значителни регионални различия. Най-високите темпове на екстремно топене са регистрирани в Северозападна и Северна Гренландия, както и на островите Елсмир и Девън в Канадската Арктика. За разлика от това, Източната Арктика – която включва Исландия и руския архипелаг Нова Земя – показва по-малки увеличения.

Гренландия е най-силно засегната. Тя е дом на най-големия леден резерват в северното полукълбо, който задържа достатъчно вода, за да повиши морското равнище с повече от седем метра, а географското ѝ местоположение я прави особено чувствителна към атмосферните модели, които предизвикват екстремно топене.

Последните лета в Гренландия бяха свидетели на едни от най-интензивните епизоди, документирани някога – през юли 2012 г., август 2019 г. и август 2021 г. повече от 90% от повърхността ѝ беше едновременно в състояние на топене, като в някои случаи надминаваше палеоклиматичните записи.

Защо се случват тези екстремни събития?

Тези епизоди се задействат, когато общото затопляне в Арктика се комбинира с атмосферни модели, които могат да засилят топенето. Постепенното покачване на температурите задава условията, но специфични метеорологични модели, като например продължителни блокиращи антициклони, превръщат горещото лято в екстремно събитие.

Блокиращи антициклони възникват, когато област с високо налягане остава неподвижна в продължение на няколко дни, отклонявайки нормалните метеорологични системи. Това води до атмосферна стабилност и ясно небе, позволявайки на топлия въздух от юг бързо да повиши температурите на повърхността.

В някои случаи пристигането на маси влажен въздух генерира топли облаци, които излъчват топлина към леда, допълнително ускорявайки топенето. Тези блокове стават по-чести и по-дълготрайни, което прави вероятно тези метеорологични системи да се повторят.

Всеки епизод оставя и физически отпечатък върху земята, тъй като топенето премахва скорошния сняг и излага по-тъмен, по-малко отразяващ лед. Това намаляване на отразената слънчева светлина, известно като албедо, засилва абсорбцията на слънчева енергия, карайки следващото топене да действа върху по-уязвима повърхност. Това причинява обратна връзка, която ускорява загубата на маса и допринася за бързото затопляне, което сега характеризира Арктика.

Освен това, от около 90-те години на миналия век, лятното топене се е засилило и се е разпространило към райони с висока надморска височина, които исторически са оставали под нулата през цялото лято. Днес изотермата (линията, показваща надморската височина, на която температурата е 0 °C), се покачва все по-високо, измествайки зоната на топене по-дълбоко в ледниците и намалявайки размера на областите, които преди са действали като акумулационни резервоари.

Последици от екстремното топене

Екстремното топене има незабавни последици върху ледниците, но последиците му се простират отвъд полярните региони. На местно ниво то преструктурира снега, отслабва ледената повърхност и генерира отток, който може да мобилизира големи обеми вода за много кратко време. Тази повърхностна вода ускорява топенето и в крайна сметка се влива в океана като концентриран прилив на прясна вода.

В глобален мащаб въздействието също е значително. Арктика действа като ключов регулатор на климата, тъй като бялата ѝ повърхност отразява много слънчева радиация. Когато арктическият лед изчезне, този капацитет се намалява и регионът абсорбира повече топлина, усилвайки затоплянето. Екстремните събития засилват този ефект, като потъмняват повърхността и ускоряват загубата на лед.

Освен това, притокът на прясна вода в Северния Атлантик пряко допринася за покачването на морското равнище, променя солеността на океана и може да повлияе на Атлантическата меридионална обръщателна циркулация (AMOC), морско течение, което е от основно значение за климатичната стабилност в Европа и други региони. 

Екстремното топене не е само полярно явление – то засяга цялата планета и свързва съдбата на Арктика с екологичния баланс в света.