Мъжете, изкарващи повече пари в семейството, са с по-лошо здраве
Има ли някакво значение кой от двамата изкарва повече пари за семейния бюджет? Изглежда, че има според ново проучване на социолога Кристин Мънш от Университета на Кънектикът. Оказва се, че когато мъжете изкарват повече пари от партньорките си, те се чувстват не толкова здрави и не особено добре психически.
„Когато ти носиш парите, стандартът на семейството ти зависи от твоята заплата повече, отколкото от заплатата на партньора ти, което си е доста напрежение”, казва Мънш. Чувството на тревожност, което мъжете и жените изпитват във връзка с изкарването на пари, е различно. За жените, например, изкарването на повечето пари в семейството не носи някакви промени в здравето (дали ще е добро, или лошо зависи от други неща), но пък със сигурност им носи по-голяма удовлетвореност, показва проучването.
Проблемът е, че от мъжа така или иначе винаги се очаква да е човекът, който изкарва прехраната. И ако не го прави, то на него се гледа като на провал. А при жените опасност от такъв провал няма – ако тя отговаря за по-голямата част от семейния бюджет, това я прави страхотна; ако не е така, пак няма проблеми, защото джендър стереотипът предполага други нейни функции.
Но традиоционните роли в семейството се обръщат. Макар че все още жените получават до 79% от това, което би получил мъж за същата работа, идеалът за работещия съпруг лека-полека отмира. През 60-те около 49% от омъжените жени са били домакини, днес този процент е 20. А в 38% от браковете в Щатите жените са тези, които изкарват повече пари.
Проучването на Мънш включило 3000 участници. Всеки от тях трябвало да оцени здравето си, дохода си в сравнение с този на партньора си, както и психическото си състояние. В повечето случаи мъжете свидетелствали за по-големи приходи и за повече работни часове през седмицата, а също така получавали и повече пари в сравнение с жените. Това обаче се отразявало на здравословното и психическото им състояние.
Повечето мъже казали, че колкото повече работели и печелили, толкова повече се мотивирали да работят и печелят отгоре, за да обезпечат по-добре семейството си. По този начин им ставало все по-трудно да слязат от работната въртележка и да прекарват повече време вкъщи, дори и да искат. Мънш обяснява това чувство като „синдрома на златната клетка” – започнеш ли да правиш повече пари, става все по-трудно да се откажеш за сметка на по-ниско платена работа, позволяваща повече свободно време.
За да се избегне разрив в семейните отношения, социоложката съветва хората да бъдат изключително откровени за това какви професионални и социални роли искат във връзката. Без мълчаливи съгласия, че единият ще си стои вкъщи, а другият ще работи като вол, „защото така трябва”.
Елисавета Цалова по материали на Science of Us
Източник: Новите родители
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Panasonic намалява прогнозата си за печалба за цялата година
Компании |Бизнес климатът в България се влошава през октомври във всички сектори
Бизнес |5 мита за игрите на карти
Любопитно |Симеон Дянков: 2027-а ще бъде година на голяма публична финансова криза в България
Политика |Големите победители: Кои са финалистите в "Мениджър на годината 2025"?
Мениджър на годината 2025 |Белгия и Русия си размениха в социалните мрежи заплахи с унищожение
Свят |Какво предлага Бюджет 2026 и защо не се хареса на никого?
Икономика |„Лукойл“ е получила оферта за закупуване на международните ѝ активи. Кой е купувачът?
Бизнес |Големите победители: Кои са финалистите в "Мениджър на годината 2025"?
Мениджър на годината 2025 |Между реалността и свръхестественото: Всеки трети у нас вярва в живот след смъртта, а две трети – в кармата
България |KoHousing променя правилата на имотния пазар
Икономика | Advertorial |Тръмп намали митата върху вноса от Китай до 47% след „невероятната“ среща със Си
Икономика |Нов революционен метод може да доведе до по-ранно откриване на болестта на Алцхаймер
Наука и Здраве |ADVERTORIAL
Кредитните карти на Fibank вече предлагат разсрочване на вноски без оскъпяване
Интер Експо Център представя изцяло обновен конгресен етаж и модернизирани изложбени зали – ново ниво в организацията на събития у нас
Коментари
Няма въведени кометари.