Защо волята ни е безсилна пред хормона на ситостта

Ендокринната система е изключително сложна система от жлези с вътрешна секреция, от които зависи добрата работа на органите и цялото тяло. Хормоните, които се отделят директно в кръвта, се разнасят до всички органи като така регулират техните функции.

Познаването на спецификата на хормоните е важно за всеки човек, за да може да се грижи правилно и разумно за тялото си. Особено в "сезона на диетите". Всяка една промяна на хранителния режим, на режима на сън или спортуване, оказва влияние върху нас, върху функционирането на органите ни и причина за това е реакцията на хормоните ни към различните промени.

Лептинът е хормон, който контролира енергийния баланс на тялото. Известен е още като хормон на ситостта.

Лептинът е открит през 1994 г. и това е откритие, което шокира научния свят. Заради него кспертите е трябвало дори да преосмислят отношението си към мазнините. Преди светът да научи за съществуването на лептина, специалистите по хранене вярват, че мастните клетки са огромен склад за енергия - пасивна маса, която обезобразява човешката фигура. След откриването на хормона, мазнините започнаха да се възприемат като елегантен и капризен ендокринен орган.

Лептинът е главният отговорник за чувството ни на ситост, който влияе върху нашите емоции, желанието ни да ядем, нашето поведение в момент, когато пред нас се намира нещо вкусно. Този хормон се освобождава по време на хранене и чрез хипоталамуса, казва на мозъка, че тялото е сито. Така се държи хормонът в тялото на здрав човек. 

С откриването му учените се обнадеждиха, че ще намерят лесен начин за справянето с неудържимия апетит при хората с наднормено тегло. Но това всъщност не се оказва толкова лесно. Проучвания показват, че в тяло с нарушен метаболизъм, лептинът се съдържа в твърде голямо количество, но центърът за усещане на ситост и удоволствие в хипоталамуса изобщо не реагира на подаваните сигнали. Това състояние се нарича лептинова резистентност.

С други думи, при хората с наднормено тегло и много подкожна мазнина, лептинът е в огромно количество, което прави мозъка резистентен към неговите сигнали. Игнорирйки информацията, която постоянно постъпва от голямото количество лептин, мозъкът не отчита, че сме сити и апетитът остава изключителн висок.

Изборът на драстична и строга диета няма да ни помогне, ако не вземем предвид съпротивлението на лептина. Дори ако за момента успеем да се отървем от излишните килограми, след време те ще се върнат - ефектът бумеранг.

Хормонът е изключително важен и за здравето на репродуктивната система и имунитета. Високото съдържание на хормона провокира образуването и развитието на хронични възпалителни процеси. Нестабилните хормонални нива оказват отрицателно въздействие върху костната плътност, ставите стават по-лесно чупливи. Колкото повече лептина имате в кръвта, толкова по-сериозни увреждания застрашават ставите.

Много голяма влияние оказва лептин върху дейността и на други хормони. С други думи, преди да започнете да работите върху проблеми с надбъбречните жлези, половите жлези и щитовидната жлеза, трябва да възстановите баланса на лептина.

До този момент все още не са открити методи, с който да може да се направлява лептина в полза на човек. Контролът върху него би довел до изключително пълна промяна в диетата и начина ни на живот. Преходът към правилна диета и упражнения са добре познатите ключови асистенти в борбата срещу излишните килограми. За да възстановите нивото на лептин и чувствителността към него, трябва да ядете храни, които ще помогнат на хормона да бъде произвеждан и използван правилно.

Лептинът може да се съдържа в плодове и зеленчуци, които освен всичко друго, съдържат и богат минерално-витаминозен комплекс. Продуктите, които нормализират нивото на лептин в тялото включват зърнени култури, сушени плодове, говеждо и пуешко месо, кисело мляко, нискомаслена извара, сусам, бобови растения, тиквени семки.

Източник: ABC Fact