Затлъстяването тежи с близо 500 млн. лева на здравния бюджет

40% от българите са с индекс на телесна маса по-висок от здравословния, а близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването. Това стана ясно на пресконференция на тема "Тежестта на затлъстяването в личен, обществен и икономически план", организирана от Алиансa срещу затлъстяването с подкрепата на Ново Нордиск.

По данни на национално представително социологическо проучване на Агенция "Тренд", около 40% от българите са с Индекс на телесната маса (ИТН) над здравословния, 25% са със затлъстяване I-ва степен, 9% – II-а степен и 2% са с III-та степен. Според изследването 49% от хората в България имат наднормено тегло повече от 5 години, а 12%  – повече от 20 г.

"Затлъстяването е хроничен, рецидивиращ, прогресиращ болестен процес. То не е избор на начин на живот в резултат на повишен апетит, а заболяване, причинено от сложно взаимодействие на генетични и фактори на средата, както и някои други заболявания. Освен неправилния начин на живот, гените също оказват сериозно влияние върху човешкото тегло. До момента са идентифицирани мутации в над 200 гена, които водят до предразположение към наднормено тегло и затлъстяване. Доказано е, че причините за това са комплексни и генетиката носи до 70% риск за появата на проблем с килограмите", обясни ендокринологът д-р Явор Асьов, главен асистент към Катедра "Вътрешни болести" и Клиника по Ендокринология на УМБАЛ "Александровска".

48% от хората искат да отслабнат и 8 от 10 човека правят опит да постигнат това. За съжаление само един от 10 души успява. Ето защо затлъстяването изисква комплексен, стъпаловиден подход в лечението и подкрепа от лекар. Подходът към всеки е индивидуален и е съобразен с оценка на комплексни фактори, добави д-р Асьов. 

"В момента по света повече от 124 млн. деца на възраст между 5 и 19 години страдат от затлъстяване. 4 от 5 деца, живеещи със затлъстяване, ще продължат да живеят с това хронично заболяване и в зряла възраст. Затлъстяването при децата е свързано с множество усложнения – както настъпващи още в детска възраст, така и сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт в зряла възраст, сънна апнея, прехипертония и хипертония, предиабет и диабет, псевдотумор на мозъка и др.", обясни проф. д-р Виолета Йотова, детски ендокринолог, професор по педиатрия в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия.

България се нарежда на второ място в Централна Европа по разпространение на затлъстяването в резултат на стремглавото покачване на децата, които страдат от това заболяване – 6.4% при момичетата и 9.6% при момчетата, като процентът на деца с наднормено тегло е много по-висок. Отчита се непрекъснато спадане на възрастта при започване на затлъстяването, добави проф. Йотова. 

На снимката: проф. д-р Виолета Йотова и д-р Явор Асьов

Според проучването на "Тренд" 2 200 000 пълнолетни българи са с индекс на телесната маса над здравословния. 49% от респондентите са с наднормено тегло повече от 5 години, 14% между 10 и 20 години, а 12% над 20 години, показват още данните.

Освен дългосрочен проблем, затлъстяването се свързва с повече опити за справяне с теглото – 48% са пробвали да отслабнат, като почти половината от тях са направили повече от 4 опита. Съпътстващите затлъстяването заболявания са разнообразни – 46% са посочили високо кръвно налягане, 23% висок холестерол, 21% здравословни състояния свързани със ставите, 14% висока кръвна захар и цели 11% сънна апнея.

"Теглото освен здравословен проблем, оказва влияние и върху икономиката на домакинството – 5% от българите са отсъствали от работа поради здравословен проблем, свързан с килограмите. Това отсъствие е регулярно и за 39% се повтаря на няколко месеца", обясни “, каза Димитър Ганев, политолог, съосновател на изследователски център „Тренд“.

Лечението на заболявания, свързани със затлъстяването, е скъпо. В България, където разходите за здравеопазване на глава от населението са значително по-ниски от средните за ЕС, финансовото натоварване е очевидно", посочи здравният икономист Аркади Шарков. 

Според него здравните власти трябва спешно да предприемат мерки за събиране данни за разходите, свързани със затлъстяването, защото световната тенденция показва, че лечението на затлъстяването и свързаните с него състояния може да отнеме значителна част от бюджета за здраве на всяка страна.

"Хоспитализациите поради инфаркти, инсулти и усложнения от диабет, както и някои видове рак, са не само по-чести сред затлъстялото население, но и по-продължителни и сложни, което води до по-високи разходи", добави Шарков. Той подчерта, че поради хроничният характер на заболяванията, свързани със затлъстяването, много от пациентите ще бъдат зависими от лекарства през целия си живот. Затлъстяването е свързано с по-кратка продължителност на живота поради повишения риск от хронични проблеми, понякога със загубата на производителност, дори нетрудоспособност и отсъствие от работа, каза още той.

По данни на Global Obesity Observatory към 2019 г. за България икономическото въздействие на наднорменото тегло и затлъстяването се оценява на 5.23 млрд. лв. или 747 лв. на глава от населението и 4,3% от БВП. Преките и непреките разходи съставляват съответно 12.6% и 87.4% от общите разходи. Затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет у нас по предварителни оценки (103 млн. лв. са разходите за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лв. за 2019 г. са общите разходи на НЗОК за 4 групи заболявания, 137 млн. лв. са лекарствени продукти в две от групите заболявания). 

На снимката: Димитър Ганев и Аркади Шарков

Разпространението на затлъстяването ще продължава да нараства, както сред възрастните, така и сред децата, ако не бъде предприет комплексен подход от страна на здравните власти. Националната здравна стратегия 2030 посочи затлъстяването сред основните приоритети пред страната ни и изисква спешно стартиране на Национална програма за борба със затлъстяването.