Бдението на майките в Турция беше брутално разпръснато

Всяка събота от 23 години насам десетки хора се събират на бдение на централен площад в Истанбул, седейки в тишина и държейки снимки на роднини, които са изчезнали след задържане от полицията.

Групата трябваше да организира 700-ата демонстрация миналата събота, когато турската полиция, заяви, че протестът на групата не е позволен, след което използва сълзотворен газ и гумени куршуми, за да разпръсне тълпата и да задържи десетки, включително 82-годишна жена, която бе сред първите протестиращи през 1995 г. в търсене на сина си.

Седящият протест на т. нар. "Съботни майки" бе един от малкото останали публични протести близо до истанбулския площад Таксим, който навремето бе място, на което се организираха много демонстрации, но сега е забранено за посещения за опозиционни групи.

Критиците казват, че разпръсването на бдението е пореден знак за това, че членката на НАТО Турция се насочва към все по-авторирно управление при президента Тайип Ердоган, което е допълнение към множеството примери за лошото състояние на човешките права и свободите на медиите.

Окачествявайки протеста като демонстрация в подкрепа на тероризма, вътрешният министър Сюлейман Сойлу каза, че "Съботните майки" са свързани с поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) и намекна, че повече няма да бъде позволено организирането на бденията.

Това бе едно от най-старите граждански движения за неподчинение в Турция, каза Ахмет Шък, бивш журналист и депутат от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), който бе на протеста в събота.

Имаше време, в което полицията помагаше на тези хора да извършат бдението си. Криминализирането на подобен установен протест сега е опит за сплашване на останалата част от обществото, каза той.

През юли Турция отмени двугодишното извънредно положение, по време на което 150 хиляди държавни служители бяха уволнени и 77 хиляди души бяха обвинени във връзки с провалилия се преврат през 2016 г.

Опонентите обаче казват, че новата изпълнителна президентска система на управление на Ердоган и законът за борба срещу тероризма, приет миналия месец, му дават широки правомощия за задушаване на опозицията.

Сойлу каза в понеделник, че властите блокират седящия протест, тъй като участниците "опитват да създават жертви чрез майките и маскират тероризма чрез това жертвоприношение".

На пресконференция в Истанбул групата отхвърли да има връзки с бунтовническа група и изтъкна, че когато Ердоган бе премиер през 2011 г., се бе срещнал с тях и им бе обещал подкрепа.

Те също така обещаха да продължат протеста си.

"Никой не ни използва. Никой не ни е накарал да дойдем тук", каза Ханифе Йълдъз, чийто син Мурат изчезна при арест от полицията през 1995 г.

Аз предадох сина си на държавата и не ми го върнаха от тогава, каза Йълдъз.

Повторение на 90-те

Мълчаливите бдения на "Съботните майки" започнаха като протест срещу изчезването на роднини при арести от полицията и извънсъдебни убийства през 90-те.

Тогава, когато конфликтът с Кюрдската работническа партия (ПКК) бе в разгара си, подобни изчезвания и убийства се случваха често, най-вече в населения главно с кюрди Югоизток.

Емине Оджак, която бе задържана за кратко в събота, бе сред онези, които бяха на първия седящ протест, след като синът й Хасан Оджак изчезна след сблъсъци с полицията в Истанбул през 1995 г.

Сойлу отрече Оджак да е изчезнал при задържане и каза, че той е бил член на ултралява терористична организация, и че е бил убит след спор в групировката, но "Съботните майки опитват да хвърлят вината върху държавата".

Снимка с Емине Оджак - фотография на побеляла възрастна жена, крещяща при задържане от полицията за борба с безредиците, се разпространи мигновено в Туитър. Синът й Хюсеин, брат на Хасан, каза пред Ройтерс, че намесата на полицията е била неочаквана.

Изглежда има нов подход, свързан със сигурността в държавата, който много напомня на този през 90-те, каза Хюсеин Оджак.

Аз бяха там на срещата с Ердоган на 5 февруари 2011 г. Той каза: "Вашият проблем е проблем на моя кабинет". Той също така обеща да намери нашите роднини, добави Оджак.

Държавните разследвания хвърлиха светлина върху някои случаи, следени от "Съботните майки". В парламентарен доклад от 2011 г. се казва, че Джемил Кърбайър, който изчезна по време на преврата през 1980 г., е загинал при мъчение.

От 1995 г. продължаваме нашата законна и тиха съпротива, каза братът на Джемил - Микаил.

Няма да можете да ни изгоните от този площад, добави той.

Източник: БТА