Динозавърът Франкенщайн се оказа изгубено звено в еволюцията

Странният тревояден „динозавър Франкенщайн“, открит в Чили, е изгубено звено в еволюцията на динозаврите, твърдят учени с статия за британското научно списание  Proceedings of the Royal Society B, цитирана от Франс прес.

Древният гущер, наречен „чилизавър“, прилича едновременно на тиранозавър и велоцираптор, но и тяхна тревопасна жертва.

„Чилизавърът е един от най-необичайните и интересни динозаври, открити в цялата история на науката. „Франкенщайновият“ набор от физически черти го поставят на ключово място в еволюцията на динозаврите и ни помага да разберем как са се разделили пътищата на най-големите групи динозаври“, казва Пол Барет, палеонтолог от Музея за естествена история в Лондон.

Чилизавърът бе открит преди две години при разкопки на пластове от края на Юрския период – преди 145-150 млн. години. Палеонтолозите проучвали историята на формирането на Андите и изобщо не търсели нови древни гущери. 7-годишното дете на семейство геолози, участници в експедицията, намерило случайно костите на причудливото същество, което бързо било наречено „динозавър Франкенщайн“. Той е триметров и анатомията му прилича на т.нар. тетанури (Tetanurae) – група предимно хищни динозаври, включваща и тиранозаврите и на велоцирапторите - най-знаменитите и кръвожадни предшественици на птиците.

Въпреки приликата с кръвожадните гущери, чилийския Франкещайн е бил тревопасен или поне всеяден – има глава на хищник, но със зъби и челюсти на тревопасно, неспособни да уловят и убият други гигантски същества от Мезозоя.

Необичайната диета и тялото, които изглежда като съшито от парчета от няколко вида динозаври, накара много палеонтолози да се съмняват какво точно са открили.

Британските учени съставили списък със 450 отличителни черти в анатомията на „динозавъра Франкенщайн“ и ги сравнили с аналогични част на други тревопасни и хищни динозаври, живели по същото време или по-късно.

Този анализ дал неочакван резултат – оказало се, че чилизавърът е не само родственик на тетанурите, но и предтеча на т.нар. птицетазови развити тревопасни гущери, ходещи на 2 или 4 крака. Тези динозаври имали по-скромни размери в сравнение с огромните зауроподи, но можели да тичат бързо, имали клюн и дебело черво, което им позволявало да ядат практически всякаква растителна храна.

Изводите може да не се харесат на всички учени, възприели хипотезата, че хищните динозаври и тревопасните им жертви не са дори далечни роднини.