Крясъците на орангутаните могат да осветлят еволюцията на езика

Звуците, които орангутаните издават, могат да осветлят произхода на езика, твърдят учени от университетите в Даръм и Ливърпул. Те са изследвали близо 5000 записа на този вид примати – едни от най-близките до човешкия вид, предава Би Би Си.

При анализа на звуците учените открили, че различните комбинации от крясъци и шумове позволяват на орангутаните да възпроизвеждат подобие на съгласни и така разменят помежду си различни съобщения и сигнали, разказва сп. Nature Human Behaviour.

Особено внимание привлекли крясъците и звуците, наподобяващи „въздушна целувка“, тъй като изискват активна артикулация. Възпроизвеждането на съгласните [т], [п] и [к] зависи повече от движението на устните, езика и челюстта, отколкото от гласовите връзки.

Човекът може да е минал по същия път на възпроизвеждане на съгласните звукове, както и орангутанът. Когато се научил за използва говорния си апарат, човекът започнал да съставя първите срички, след това първите думи, смятат учените.

В повечето езици съгласните звукове преобладават. И колкото повече „строителни части“ имаме, толкова повече комбинации можем да създадем, пояснява проф. Серж Уич от университета „Джон Мурс“ в Лливърпул.

Дълго време се смяташе, че орангутаните практически не издават звуци. През 1970-те години обаче британската изследователка Регина Фрей, живяла дълго в горите в Индонезия, показа, че орангутаните изразяват чувствата си с голям набор от звуци.