Първите праисторически хора напуснали Африка преди 120 000 г.

Учените са открили следи, че предците на съвременния човек са напуснали Африка значително по-рано, отколкото се смяташе досега.

Съвременната наука приема, че предшествениците са се появили в Африка преди 200 хил. години и са напуснали континента преди 60 000 години през Египет и Арабския полуостров.

Но последното изследване на около 500 човешки генома е открило слаби признаци на още по-ранна миграция, съобщава сп. Nature.

ДНК анализи на жители на Папуа-Нова Гвиния дават основания да се мисли, че е имало група мигранти-пионери. Според учените дори ако новите данни за преселението на ранните Homo sapiens се потвърдят, това няма да промени теорията за африканския прозход на човека.

Известните досега генетични данни сочат, че всички живеещи днес на Земята неафриканци имат общ произход.

Знае се, че някои от предците на съвременния човек са напускали „историческата родина“ не преди 60 000 г, а по-рано. Откритите в пещери в Изрел вкаменелости са датирани от периода 90 – 120 000 години. През 2015 г. археолзи  намират в Южен Китай отпреди 80 000 години. Следи от ДНК на неандерталска жена, намерена в планините на Алтай, говорят, че съвременните хора и неандерталците с започнали да се смесват преди околло 100 хил. години, по вскяка вероятност извън Африка.

Най-новите проучвания сега сочат, че потомците на прахората-пионери са просъществували достатъчно дълго, за да бъдат погълнати от по-голямата миграционна вълна, довела до заселването на Океания.

Вече е известно, че папуасите, както и жителите на други райони на Океания и Азия, имат няколко процента от кръвта на т.нар. „денисов човек“ – подвид на изчезнала популация, известна само от фрагментарни останки, намерени в Алтай. „Денсовият човек“ се смята за брат на неандерталците.

Учените се опитали да отделят този компонент, но изследваният геном се различавал от този на „Денисовия човек“ и на повечето мигранти, напуснали Африка преди 60 0000 г.  За сметка на това имал „междинни“ белези на по-ранна миграция преди 120 000 г. От тях са останали около 2% в генома на съвременните папуаси.