Близо половин милион българи работят на великденските празници

Общо 450 хил. българи или 13% от заетите у нас ще работят в празничните дни около Великден. Това обяви за БТА Атанаска Тодорова, главен експерт по пазара на труда в КНСБ.

От Българската стопанска камара посочват, че заетост в празничните дни обикновено има в икономическите дейности, в които в тези периоди има по-гъвкава натовареност и непрекъсваем режим. В общия случай това са търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска дейност, транспорт, производства и услуги, които ги обслужват.

Към този списък Атанаска Тодорова добавя и здравеопазване, електрическа и топлинна енергия и газообразни горива и ВиК, както и работещите в информационните технологии, чиято работа е свързана с бизнеси извън страната.

От БСК уточниха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: производство на основни метали (металургия); производство на химични продукти; производство и разпространение на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно здравеопазване.

За работа на официален празник се заплаща минимум двойна надница

На всеки, работещ на официални празници, се полага минимум двойна надница. За официални празници се считат четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4 май обаче трудът се заплаща с увеличение, само ако се явява извънреден, като увеличението е 75 на сто.

Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100 процента увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която е удвоената дневна заплата, уточнява Тодор Капитанов, национален секретар на КНСБ.