Да слушаш или да говориш?

Говоренето и слушането са обединени действия, но в западното общество на акта на говорене се дава много по-голям акцент, отколкото на правилното слушане. А в мълчанието се концентрира много повече значение, отколкото във всичко, което човек може да каже. На това мнение е Алберто Алварес Калеро, диригент, композитор и професор в Университета в Севиля, който разказва в книгата си "Важността на слушането и мълчанието" за слушането и мълчанието като за жизненоважни преживявания, пише abc.es. 

Той говори за това как трябва да се образоваме, за да можем да слушаме, особено в общество като днешното, в което шумът като цяло (суматохата на социалните мрежи, програми, мобилни телефони и съобщения) не само не ни позволява да слушаме добре, но и да мълчим. Авторът казва, че за да се научим да слушаме, е необходимо да преминем през три процеса:

• фазата на предварително слушане, като това трябва да се насърчава от най-ранна възраст;
• фазата на слушане, в която се развива нашето качество;
• и по-късната фаза, в която е важно да се самооценим какви трудности сме имали при слушане. Всичко това изисква усилия, разбира се. 

"Слушането на друг човек отнема време. Разбирането е бавно, защото то принуждава не само да разбере думите, но и да дешифрирате кода, придружаващ жестовете", обяснява Калеро на страниците на книгата си.

"Може да се каже, че всички знаем как да чуваме, но не и да слушаме", казва авторът и оставя някои насоки, на които да обърнем внимание:

• Избягвайте всякакво разсейване (шумове, прекъсвания), които ви пречат да обърнете необходимото внимание; 
• Оставете настрана чувствата си за момент, за да можете да слушате обективно човека срещу вас; 
• Докато слушате, се опитайте да оставите настрана вашите ирационални идеи и предразсъдъци, както съзнателни, така и несъзнателни.

Авторът подчертава, че мълчанието не е пасивен жест и в никакъв случай не може да се възприема като неутрално, нито като бездействие. Той също говори за вътрешна тишина, която много пъти поради всички външни активатори, не сме в състояние да култивираме. Нещо повече, той разказва за три вида мълчание: умишлено мълчание; възприемчива тишина, произведена, когато човек слуша внимателно; и небрежно мълчание.

Според Калеро, както слушането трябва да бъде образовано, такова трябва да бъде и мълчанието. И прави директна препратка към класните стаи, където смята, че тишината трябва да се свързва с хармоничния климат, който съществува в нея, а не като правило, че човек трябва да е тих поради подчинение от учителите.

Източник: abc.es

Превод и редакция: Нели Тодорова