Когато оптимизмът се превръща в проблем

Оптимизмът е високоценена черта на работното място. Според проучване на на Leadership IQ, на него се дължи около 30% от мотивацията и вдъхновението на служителите. В повечето случаи оптимистите се справят по-добре с управлението на стреса, а много често са и в по-добро здравословно състояние от останалите.

Постоянното гледане на света през розови очила обаче крие и рискове, казва психологът Робин Л. Гобин, автор на „The Doing My Work Therapy Journal“. Когато оптимизма замъглява преценката ви за нещата до такава степен, че да неможете да видите напълно реални проблеми, то той може да ви вреди повече, отколкото да ви помага.

„Аз казвам на моите клиенти, че трябва да гледат на света през безцветни очила. В противен случаи човек лесно може да прескочи границата на нормалното и да стане твърде голям оптимист“, коментира Гобин.

Когато оптимизмът се превръща в пълно отрицание на съществуващите проблеми – ситуация, която експерти като Гобин наричат „токсична позитивност“, той може да доведе до истински хаос на работното място и да развали отношенията  ви с вашите колеги.

Каква е разликата?

Да си оптимист означава да очакваш позитивен резултати от всяка дейност и да виждаш най-доброто в другите. Ако обаче крайните резултати почти никога не отговарят на вашите очаквания, то може би сте твърде големи оптимисти, казва психолога Дейвид Шар.

„Когато очакванията ви многократно не отговарят на реалността и не сте подготвени за негативни резултати, то най-вероятно сте прекрачили границата“, казва той.

„Постоянно си повтаряте: „Нещата ще се оправят, коронавируса ще изчезне до края на месеца!“, но това така и не се случва. Ако пренебрегвате реални проблеми за сметка на надежди за нещо по-добро, то трябва да промените начина, по който възприемате данните, идващи от външния свят.“, добавя Шар.

Какво е лошото в това да бъдеш твърде голям оптимист?

Предвид всички проблеми, пред които сме изправени в момента, какво прави „токсичната позитивност“ толкова сериозен проблем, че да заслужава нашето внимание. Според автора на „Name Your Story: How to Talk Openly About Mental Health while Embracing Wellness“ Лорън Куук, прекомерният оптимизъм се превръща в проблем за целя екип и води до изграждането на бариери пред неговия успех.

По думите й „токсичната позитивност“ кара хората да игнорират чувствата на останалите и да пренебрегват техните притеснения.

„Ако някои споделя с вас, че има трудности, а вие просто му отговаряте „Всичко ще бъде окей“, без дори да обърнете внимание на думите му, то може да го обезсърчите. Този подход води до подкопаване на доверието между вас и вашите колеги.“, казва тя.

Как да се предпазите от „токсичната позитивност“?

Възможно ли е да се предпазите от „токсичната позитивност“, като същевременно с това запазите оптимистичната си нагласа? Според Шар всичко зависи от начина, по който възприемаме фактите. Той казва, че всички страдаме от т.нар ,„склонност за потвърждаване (confirmation bias). Това е тенденцията да търсим информация, която затвърждава нашите разбирания и да избягваме такава, която може да ги постави под въпрос. Ако обаче се стараем да разглеждаме обстоятелствата и информацията по по-обективен начин и допускаме, че нещата може да не се развият, както очакваме, то ние придобиваме по-добра подготвеност за нежеланите резултати.

Гобин казва, че е много важно да обръщаме внимание и на емоциите си. „Нашите емоции играят същата роля като сензорите в автомобила ни. Както получаваме сигнал за ниско налягане в гумите от нашия автомобил, така мозъка ни казва чрез нашите емоции, че нещо не е наред. Да, ние може да пренебрегнем това предупреждение, но рано или късно ще се окажем със спукана гума“

Шар отбелязва, че е препоръчително да се заобиколим с хора, които са по-обективно в своята преценка или поне предоставят различна гледна точка за ситуацията в която се намираме. И ние трябва да слушаме внимателно тези хора.

„Ако знаете, че сте склонни да гледате твърде оптимистично на нещата, в живота ви трябва да присъства реалист – човек, който да гледа на ситуацията по-критично и да предизвиква вашите разбирания. Важно е обаче да се уверите, че действително чувате това, което този човек ви казва“, добавя той.

.............

Гуен Морън, съавтор на The Complete Idiot's Guide to Business Plans, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев