Стига оплаквания!

Оплакването е нещо, на което всички се поддаваме от време на време по простата причина, че то ни кара да се чувстваме добре. Подобно на много други неща, които могат да бъдат приятни, било то пушенето на цигари или яденето на големи количества сладкиши всеки ден, оплакването не е добро за здравето.

Човешкият мозък обича ефективността и не харесва да работи повече, отколкото е нужно. Когато извършвате някакво често повтарящо се действие, включително това да се оплаквате, вашите неврони се разклоняват един към друг, за да улеснят потока на информация. Това прави повтарянето на същите тези типове поведение много по-лесно в бъдеще. Толкова по-лесно, че човек дори не осъзнава, че го прави.

Не може да вините мозъка си за това. Кой би искал да строи временен мост всеки път, когато опитва да прекоси река? Много по-логично е да бъде изграден постоянен мост. Това е причината невроните да създават трайни връзки.

С други думи, честото оплакване пренавива мозъка по такъв начин, че за човек става по-лесно да се оплаква. Така с времето човек става по-негативен, независимо от това какво се случва около него. Оплакването се превръща в реакцията по подразбиране.

Нещо повече, оплакването наранява и други области на мозъка. Изследователи от Станфордския университет са установили, че оплакването свива хипокампуса - частта на мозъка, която отговаря за решаването на проблеми и дълготрайната памет. Увреждането на хипокампуса е наистина опасно, особено като се има предвид, че това е една от частите на мозъка, които болестта на Алцхаймер засяга най-тежко.

Оплакването вреди на здравето

Макар че не е преувеличено да се каже, че оплакването води до увреждане на мозъка, проблемите не свършват само с него. Когато човек се оплаква, тялото му освобождава картизол – известен още като хормон на стреса. Той води до реакция от типа борба за справяне или „бягство“ (fight-or-flight response), пренасочвайки кръв, кислород и енергия далеч от всички системи, освен тези, които играят ключова роля за оцеляване. Иначе казано, кортизолът вдига кръвното налягане и нивата на кръвна захар. Честото отделяне на кортизол отслабва имунната система и прави човек по-податлив на висок холестерол, диабет, сърдечни проблеми и затлъстяване.

Не сте само вие ...

Тъй като по природа хората са социални същества, нашите мозъци подсъзнателно имитират настроението на хората около нас - особено на тези, с които прекарваме много време. Това е процесът, които ни позволява да бъдем съпричастни. Той обаче прави оплакването не по-малък проблем от пушенето – човек не е нужно да го прави, за да бъде повлиян негативно от него. Трябва да бъдете внимателни с прекарването на време в компанията на хора, които постоянно се оплакват. Те обикновено очакват от вас да ги съжалите, което ги кара да се чувстват по-добре. Помислете малко, бихте ли седели цял следобед до човек, който не спира да пуши? Най-вероятно ще се дистанцирате, за да предпазите здравето си. Правете същото и с хората, които не престават да се оплакват.

Лек срещу оплакване

Има две неща, които човек може да направи, когато изпитва нужда да се оплаква. Единият е да култивира поведение, даващо приоритет на изразяването на благодарност. С други думи, когато изпитате желание да се оплачете, пренасочете вниманието си към друго нещо, за което сте благодарни. Прочуване на Калифорнийският университет в Дейвис установява, че хората, които по-често изразяват благодарност за хубавите неща в своя живот, имат повече енергия и страдат от по-малко стрес заради по-ниските нива на кортизол. Всяка негативна мисъл е сигнал за пренасочване на фокуса върху нещо позитивно. С времето оптимистичния подход към нещата се превръща в начин на живот.

Второто нещо, което може да направите, е полезно в случаите, когато имате реална причина за оплакване. В тези случаи трябва да прибегнете до оплакване, ориентирано към намирането на решение. Този процес преминава през няколко стъпки:

Задайте си ясна цел – Преди да започнете да се оплаквате, трябва да знаете какъв резултат търсите. Ако не може да идентифицирате някаква цел, която искате да постигнете чрез оплакването, то най-вероятно няма причина да го правите.

Започнете с нещо позитивно – Започването на оплакването с някакъв комплимент може да звучи странно, но този подход предотвратява заемането на дефанзивна позиция от човека, с който споделяте. Ако например искате да изразите разочарованието си от лошо обслужване в дадена фирма може да кажете нещо от рода на : „От дълго време съм ваши клиент и досега винаги съм бил доволен от услугите ви, но…“

Бъдете конкретни – Когато се оплаквате от нещо, не е особено полезно да споделяте всяка незначителна случка, която ви е подразнила през последните 10 години. Просто адресирайте настоящата ситуация и бъдете колкото се може по-конкретни. Използвайки горния пример, вместо да кажете: „Ваш служител се отнесе грубо с мен“, опишете точно какво е било неговото поведение и как той ви е обидил.

Завършете с нещо позитивно - Ако приключите оплакването си с думите: „Никога повече няма да пазарувам при вас“, събеседникът ви ще изгуби мотивация да предприеме действия по вашата жалба. По този начин целта на оплакването се губи. Вместо това, затвърдете приоритета си и изразете надежда, че желания резултат ще бъде постигнат: „Надявам се, че ще разрешим този проблем и ще можем да запазим бизнес отношенията си“.

...................

Травис Брадбeри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com

Превод и редакция: Георги Георгиев