Колко е трудно да бъдеш искрен

Един от недостатъците на живота в цивилизовано общество е, че човек има много стимули да лъже останалите, особено в работата. Много от нас предпочитат фалшивите комплименти пред искрената обратна връзка и изразяването на несъгласие, тъй като всички ценим хармонията и колегиалността.

Това е и причината много служители да остават изненадани, когато не получат желано повишение или очакван бонус без ясна причина. Това се дължи на липсата на комуникация или на честност в общуването мениджърите. Истината е, че едно от най-трудните задължения на ръководителите е именно отправянето на критики и даването на негативна обратна връзка. Това е типът комуникация, които помага на служителите да разберат къде грешат, какво могат да направят, за да подобрят представянето си и защо не получават облагите, които очакват. И въпреки това те не получават достатъчно често този тип обратна връзка.

За съжаление, водещия начин на мислене в редица организации, особено в САЩ, е да се поставя фокус само върху позитивните събития и големи успехи, превръщайки всяка дискусия по чувствителни теми и незадоволителни резултати в табу. Съществува тенденцията слабите страни и недостатъците да бъдат определяни като „възможности“ в опит да всичко да бъде представено през позитивна призма.

Малко компании, сред които Bridgewater и Amazon, са си поставили за цел да бъдат бастион на радикална прозрачност и да насърчават казването на истината, дори когато тя не е приятна или политически коректна. Те разбират, че конструктивните критики могат да бъдат гориво за креативност. Те също така приемат, че служителите им имат определено ниво на зрялост, което ще им позволи да запазят благоприличие и да приемат с разбирателство критиките отправени към тях. Разбира се, както казва основателят Bridgewater Associates Рей Далио, искреността не трябва да стига дотам, че да кажете на свой колега, че новороденият му син е грозен, когато той ви покаже негова снимка.

Както при много други неща, идеално ниво на прозрачност е точно в центъра на спектъра, в чиито край от едната страна седи липсата на филтър и грубото поведение, а от другата – фалшивото поведение и избягването на конфликт на всяка цена. Хората обикновено оценяват откровената обратна връзка, особено ако разбират, че сте им казали това, което трябва да чуят, макар и да не искат. След като работите достатъчно дълго време с едни и същи хора те си създават определено впечатление за вас, като винаги е по-добре да сте познати като „строг, но честен“ човек, отколкото като „мил, но фалшив“.

Можете да бъде съпричастни, дори и да не сте „алергични“ към конфликтите и да имате куража, нужен за воденето на трудни разговори с вашите колеги, служители или ръководители. Ето няколко съвета за воденето на тези неприятни дискусии:

Създайте или намерете правилния контекст

Хората са емоционални същества. Дори най-прагматичния и хладнокръвен човек се озовава в моменти, в които емоциите надделяват. Ако трябва да проведете труден разговор с някой и да му кажете нещо, което няма да му хареса, то трябва да започнете със създаването на правилния контекст. Трябва да подготвите предварително събеседника си, за да не бъде изненадан от негативното съобщение. Уверете се, че той не се намира в труден момент в живота си или пък има лош ден. Например, петъците са по-добри от понеделниците за споделяне на лоши новини, а настоящите пандемични условия са по-лоши за отправянето на критики, отколкото времето преди кризата. Важно е да сте наясно с личните обстоятелства на другия човек.

Изберете формат, който работи както за вас, така и за тях

Случвало ли ви се е да ви зарежат по телефона? Това е изключително жесток подход към комуникацията, но е изключително удобен за човека, от който идва съобщението. Повечето от нас предпочитат безличните, технологично опосредствани канали, за предаването на неприятни новини. В крайна сметка обаче те правят нещата по-лоши. На първо място, този подход ви кара да изглеждате като страхливци. Второ, чрез него рискувате да бъдете разбрани погрешно. Трето, той не ви дава възможност да проявите съпричастност.

Предаването на съобщението лично и на живо, или в наши дни поне чрез видеообаждане, е най-добрият начин за споделянето на негативна обратна връзка, дори да е неприятен. Имайки това предвид, ако другият човек е стеснителен и резервиран, то той може да оцени предупредителен емейл или съобщение, с помощта на които да бъде насрочен разговор за по-късно.

Не забравяйте, че може да грешите

Повечето разногласия се изясняват едва след провеждането на дискусия. Този процес е едновременно смиряващ и окуражаващ, тъй като предоставя най-големия стимул за повдигането на трудни теми и воденето на неприятни разговори с другите. Ако нещо ви тревожи или смятате, че ваш колега трябва да чуе факти, които пренебрегва, то единствения начин да адресирате проблем е чрез разговор.

Най-важното е, че това е чудесна възможност да разберете по-добре ответната страна си и да прецените дали самите вие не грешите. Ако сте на противоположни позиции, то разбирането на разминаванията във вашите виждания може да бъде изключително полезно. Както казва Уинстън Чърчил: „Когато двама души винаги имат едно и също мнение, единият от тях е твърде повърхностен“.

Да се научите как да разговаряте с другите, особено по-трудни теми, е най-предизвикателната и важна задача не само в работата, но и в живота. Отбягването на разногласия създава илюзорна представа за действителността. Ако не култивирате умението да водите здравословни конфликти и да изразявате личните си виждания искрено, то не лишавате само другите от ценните си мисли и идеи, но и не успявате да развитие собствения си потенциал. Единствения начин да изградите това умение е като поставяте под въпрос както собствените си действия и разбирания, така и тези на останалите – първото изисква смиреност, а второто емпатия.

....................

Томас Чаморо-Премузич за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев