Спрете да говорите за баланс между личния живот и кариерата

Наскоро получих съобщение в LinkedIn от мой контакт, който ме питаше дали мисля, че концепцията за баланс между личния и професионалния живот е на път да остане в историята. Моят отговор беше: „Надявам се!“

С това не искам да кажа, че трябва да се откажете от стремежа си да имате успешна кариера и пълноценен и щастлив живот, или пък, че трябва да се откажете от едното, за да имате другото. Освен това, не искам да омаловажавам по никакъв начин проблемите и трудностите в личния живот и кариерата на хората, породени от хиперконкурентната и постоянно свързана съвременната работна среда. Това, което имам предвид с моя отговор е, че концепцията за баланс между личния и професионалния живот никога не е била особено полезна, защото по своята същност тя е прекалено ограничаваща.

Думите, които използваме имат сила. Те определят нашето мислен и следователно нашите действия. Тази година синът ми учи за лингвистичния детерминизъм в училище. Под този термин се крие идеята, че хората виждат света по различен начин в зависимост от езика, който говорят. Вземете за пример ескимосите, които имат 50 различни думи за сняг, и Саамите(коренно население на северната част на Скандинавския полуостров), които имат повече от 1000 думи за северен елен. Нуждите им да познават, разбират и оцеляват в тяхната среда формира техния език. Начинът, по който говорят и изразяват идеите си влияе на техните мисли и действия.

Какъв обаче е проблема с думата „баланс“ и какви са алтернативите, които могат да ни помогнат да представим въпроса за взаимовръзката между работата и личния живот по-добре? Ето три причини да спрем да говорим за баланс между личния живот и кариерата:

1. Идеята за баланс между професионалния и личния живот разделя работата от ежедневието

Хората работят, защото искат да могат да подкрепят финансово себе си, своето семейство и хората около тях. В един идеален свят всички щяхме да имаме работа, с която да се гордеем и която да дава смисъл и цел на живота ни. Но дори и ако работата ви не ви изпълва с радост и удовлетворение всеки ден, тя е част от това, с което всеки един от нас допринасят за общото благо. Когато отделите работата от ежедневието, тази връзка започва да изглежда по далечна и незначителна. Ако обаче гледате на работата като на пълноправна част от вашия живот, то е значително по-лесно да видите, че успехът в един аспект на вашия живот често подкрепя другите.

2. Търсенето на баланс предполага нестабилност

Както всички знаем, загубата на баланс може да доведе до тежко падане. Когато си поставяте за цел да намерите баланс между две неща, това предполага, че равновесието между тях виси на косъм и че всяко малко отклонение може да има ужасни последствия.

По конструктивно е да мислите за решения, които да се развиват в съответствие с промените във вашия живот и работа. Вместо да говорим за провал и метафорично падане, след загуба на баланс, може да говорим за лоши дни, добри дни и не толкова-добро дни. Тези вариации в ежедневието са напълно нормални и по-полезно да гледаме на живота на живота като на постоянно променящ и развиващ се - от ден на ден или от година на година, а не като на рисково начинание, при което нещата могат да объркат с една грешка.

Работата е там, че поддържането на пълен баланс е непостижимо. Понякога ще ви се налага да работите до късно, а друг път ще имате повече свободно време, което да прекарате със семейството си.

3. Концепцията за баланс между професионалния и личния живот не ни позволява да бъдем амбициозни

Мисля, че всички заслужаваме нещо повече от това да имаме „равновесие“ в живота. Балансът представлява ниска летва, както в личен, така и в професионален план. Да търсиш баланс означава да не си възлагаш амбициозни цели и да не очакваш много от работата си. Все още има твърде много компании, които искат от служителите си да жертват личния си живот за сметка на работата(за щастие това се променя). По тази причина все още има много работни места, в които не се гледа с добри очи на служилите, които си взимат отпуск по майчинство и бащинство и в които всяко отсъствие се приема като липса на ангажираност с работата.

Аз вярвам в мантра - „Човек може да има всичко, но не по едно и също време”. Има периоди от живота, в които ще отделяте по-малко време за себе си за сметка на училището, семейството или работата. Това е естествена част от житейската реалност. Когато имате големи мечти и очаквате повече както от личния си живот, така и от вашата кариера, е много по-вероятно да превърнете целите си в реалност.

......................

Трейси Брауър, автор на Bring Work to Life by Bringing Life to Work: A Guide for Leaders and Organizations, за FastCompany.com