Кога човек трябва да спре да слуша мама и татко

Темата за отношенията дете-родител е сложна и необятна. За своите родители, ние винаги ще си останем деца, независимо от това, че косите ни посребряват, че имаме собствени доходи, свои деца и т.н.

От раждането си детето има свое собствено кръвообращение и способност да диша самостоятелно. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От съвсем малко то изучава света чрез социалната среда. В юношеството вече има свое виждане за света, свои собствени увлечения и хобита. С всеки нов етап от живота си детето става все по-независимо и влиянието на родителите намалява. То става самостоятелен човек, не само в действията, но и в чувствата си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.

Психологът Дж. Хофман разграничава 4 етапа в разделянето от родителите, чрез които човек преминава към окончателната зрялост:

• Емоционално разделяне. Когато човек срещне неодобрението на родителите си.
• Атитюдно разделяне. Това е способността на човека да погледне света със собствените си очи, а не с очите на родителите си, да оцени ситуацията въз основа на личния си опит, а не на този на родителите си.
• Функционално разделяне. Способността на човек да гарантира съществуването си отделно от родителите си.
• Разделяне на конфликти. Способността да живееш без да чувстваш вина.

Ако един пораснал тинейджър все още е строго подвластен на решенията на родителите, то тогава отговорността за провалите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво трябва да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители. 

Малко вероятно е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, ако родителите все още контролират и решават вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, но не трябва да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво наистина засяга младия човек, какви са неговите желания и възгледи за бъдещия му живот. 

Да защитаваме интересите на децата си е не е само правилно, но и добро. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили. 

Също така не е толкова страшно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си.

Източник: Рамблер