Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните: 20 цитата от Адам Смит

Адам Смит е шотландски икономист и философ, автор на прочутото съчинение "Богатството на народите: Изследване върху природата и причините на богатството на народите" (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.

Нека да си припомним някои от неговите най-вдъхновяващи изказвания.

***

Великата тайна на възпитанието е да насочваш честолюбието към подходящите дисциплини.

Всеки прахосник е враг на обществото, всеки пестелив човек - негов благодетел.

За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта.

Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.

Празните и малодушни хора често стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и страсти, въобразявайки си, че по този начин са показали своето мъжество.

Самообладанието в минута на гняв е не по-малко високоценено и не по-малко благородно, отколкото самообладанието в минута на страх.

Чувство за дълг е всъщност нашето уважение към общите правила на нравствеността.

Намирайки се в рамките на една парадигма, е много трудно да си представим друга парадигма.

Жената, сложила си руж, струва ми се няма право да се гордее с ласкавите отзиви за цвета на нейното лице: тези отзиви по-скоро би трябвало да й напомнят за впечатлението, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не представлява такова очевидно доказателство за малодушие и лекомислие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това именно наричаме тщеславие.

Тщеславието не е нещо друго, освен преждевременен опит да получим гръмка известност, далече преди да сме я заслужили.

Характерът на всеки човек оказва влияние и върху щастието на другите хора, в зависимост от това дали има свойството да им носи вреда или полза.

Единственото съкровище на човека е неговата памет. Само там е неговото богатство или бедност.

Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, ако неговата заработка се осигурява и без разбирането му.

Всеки човек е богат или беден в зависимост от това, в каква степен може да се ползва от предметите за необходимост, удобство и удоволствие. Но след като вече се е установило разделението на труда, човек със собствения си труд може да си набави само незначителна част от тези предмети - значително по-голяма част той трбва да получи чрез труда на другите хора; и той ще бъде богат или беден в зависимост от количеството на онзи труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова стойността на всяка една стока за индивида, който я притежава, но има предвид не да я използва или лично употребява, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи чрез нея или да получи в свое разпореждане. По този начин трудът представлява действителното мерило за разменната стойност на стоките.

Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения.

Трябва да се отбележи, че думата "стойност" има две различни значения: понякога тя обозначава полезността на някой предмет, а понякога възможността за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се нарече потребителска стойност, а втората - разменна стойност.

В онова пръвобитно състояние на обществото, което предшества присвяването на земя като частна собственост и натрупването на капитал, целият продукт на труда е принадлежал на работника. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това състояние се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нарасвала заедно с увеличението на трудовите производителни сили.

Да вземе за пример … производството на карфички. Един работник изтегля телта, друг я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; изготвянето на самата главичка изисва две или три самостоятелни операции; поставянето й представлява отделна операция, полирането на карфичката – съвсем друга; самостоятелна операция е дори завиването на карфичките в пакетчета.

Най-големият прогрес в развитието на трудовите производителни сили и значителна част от изкуството, умението и съобразителността, с които той се насочва и прилага, произтичат както изглежда вследствие на разделението на труда.

Хората от една професия рядко се събират заедно дори и за развлечение, но техните срещи завършват със заговор против обществото или с план да се увеличи разценката.