България започна да губи значителни позиции в привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през последните години. Значителното увеличение на възнагражденията у нас ни извади от дестинациите за евтина работна ръка. В момента страната ни заема незавидно място в групата държави, намиращи се на опашката на ЕС по всички показатели, свързани с ПЧИ.

Делът на българската икономика, измерен с БВП по текущи цени в края на 2024 г., възлиза на 0,57% спрямо общия БВП на 27-те държави – членки на ЕС. В същото време делът на привлечените от България входящи ПЧИ по данни на Евростат към края на 2023 г. възлиза на 0,4% спрямо привлечените инвестиции от ЕС. По показател среден годишен ръст на входящите ПЧИ за последните 9 години нашата страна заема 23-то място в Съюза. По показател дял на преките чуждестранни инвестиции в България спрямо ПЧИ в ЕС делим 21–23-то място с Гърция и Словакия. По ПЧИ на глава от населението сме на 24-то място от 27 държави.

Преките чуждестранни инвестиции в България се насочват предимно към търговията, включително ремонт на автомобили с дял от 20,5%; операции с недвижими имоти (11,8%); далекосъобщения (6,4%); дейности в областта на ИТ (5%); юридически; счетоводни и други услуги (3,1%), реклама и медицинска дейност (3,1%). Общо тези икономически дейности формират 50% от привлечените преки инвестиции у нас. Това показват данните на НСИ в края на 2023 г.

В производствения сектор по-висок относителен дял имат привлечените ПЧИ в следните дейности: производство и разпределение на електричество, газ и вода 7,9%; производство на изделия от каучук и пластмаса (5%), производство на основни метали и изделия (4,2%); добивна промишленост (2,9%); производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (2,7%); производство на превозни средства (2,6%). Общо делът на всички посочени в привлечените ПЧИ в края на 2023 г. възлиза на 25,3%.

Инвестициите в България са концентрирани предимно в сектора на услугите, който не заема съществен дял от износа на страната, доколкото услугите обслужват основно вътрешния пазар. Съответно не може да се очаква, че преките инвестиции ще доведат до съществено ускоряване на темпа на икономическия растеж, тъй като тяхното секторно разпределение обслужва основно потребителската активност.

В така очерталата се картина страната ни има опасност да попадне в капана на средните доходи, ако бързо не изгради конкурентни предимства, които пак да я поставят на радара на чуждестранните инвеститори.

Как да спечелим битката с клопката на средните доходи

Изследване на Световната банка показва, че държавите, които успяват да избегнат клопката на средните доходи, постигат по-висока обща факторна продуктивност (показател, измерващ ефективността и конкурентоспособността). Това е съпътствано от по-високо равнище на начално, средно и висше образование и съответно по-високо равнище на иновативност, измерено с броя на регистрираните патенти. Особено поразително е влиянието на качеството на средното образование и иновациите (брой на регистрираните патентовани достижения) за постигането на висок просперитет. При държавите, които избягат от клопката, се вижда модел на бързо преминаване от селскостопански ориентирана към индустриална икономика с по-малък дял на услугите, които нарастват с по-ниски темпове от индустрията. При тези държави се наблюдава по-висока степен на отвореност към световната икономика и по-добри макроикономически условия и устойчив ръст на благосъстояние.

Практиката на успешните държави като Сингапур e да се стимулира и осигури подходяща институционална среда на иновации и конкуренция, подкрепена от инвестиции в инфраструктура (физическа и дигитална), данъчни и административни стимули, бърз логистичен достъп до големи пазари, модерна образователна система, която работи в синхрон с нуждата от работна сила в икономиката. Всичко това са елементи на ефективна и последователно прилагана дългосрочна стратегия за промотиране на страната като атрактивна инвестиционна дестинация с ефикасно дигитално административно обслужване и редуцирана бюрокрация.

Примерът на ИТ сектора е от особена важност

В момента е налице концентрация на чуждестранни инвестиции в областта на обслужването на клиенти и бизнес процеси с изнесени офиси, но в този сегмент добавената стойност не е висока. Това обаче е първата крачка към успеха и разширяването на българското присъствие в този тип дейност.

Държавната стратегия за привличане на ПЧИ трябва да съдържа политики за преминаване към по-високо стъпало по стълбата на добавената стойност в технологичния сектор, например с повишаване на качеството на средното и висшето образование, научната работа, развойната дейност и предприемачеството. Необходимо е да се търсят възможности за съвместна работа по общи научно-приложни проекти с научни инкубатори и международни изследователски лаборатории. Това ще доведе до повече иновации, патенти и открития, които бързо ще преминат в стартиращи бизнеси.

Финансирането на млади иновативни компании трябва да бъде подсигурено с подходящи финансови инструменти, като се използват и платформи за привличане на капитал, включително чрез специализирани програми на Българската банка за развитие и Фонда на фондовете.

Възможност за последващо развитие на стартиращите компании и тяхното по-нататъшно интегриране на глобалния пазар на ИТ услуги може да се осигури чрез поддържане на активна комуникация с изследователските лаборатории на международните технологични гиганти. Например в момента електронното управление у нас се развива с твърде бавни и колебливи стъпки. Защо държавните институции не ускорят този процес, като включат чуждестранно участие съвместно с български разработчици? Този пример може да стане образец за развитие на дигиталното обслужване в други държави и бързо да се разшири мащабът на обхват.

Притокът на ПЧИ зависи и от група институционални фактори като: сигурност, гарантиране на върховенството на закона, в това число гарантиране на правото на собственост.

Приложната икономика

Емпиричните изследвания потвърждават хипотезата, че липсата на базово покритие на институционалните стандарти за гарантиране на правото на собственост или рязкото влошаване на условията за извършване на стопанска дейност спрямо първоначалното състояние води до неприемливо нарастване на риска от изземване на собствеността на активите от държавата или обвързани с държавата властнически олигархични кръгове. Това забавя и преустановява последващия приток на инвестиции и съответно забавя или преустановява процеса на ново капиталообразуване, което обрича икономическия растеж.

Добър пример за държави, където в момента няма базово покритие на минималните институционални стандарти за нормален инвестиционен процес, са: Куба, Северна Корея, Сирия, Лесото, Мали, Иран, Йемен, Нигер, Русия, Судан, Южен Судан, Сомалия, Афганистан, Демократична република Конго, Чад и др. На практика икономиките на тези държави са пленник на политическите процеси и единичните опити за реализация на инвестиции са диктувани предимно от геополитически фактори. Там влияние упражняват актьори като Китай, Русия, Малайзия, ОАЕ с оглед да се осигури достъп и експлоатация на редки природни минерални ресурси, където са налични или контрол върху обществените и икономическите процеси чрез военно присъствие (от Русия) и/или предоставяне на целево проектно финансиране (от Китай).

Свободата

Други ключови фактори, които са функция на държавното управление и могат да осигурят устойчив приток на преки чуждестранни инвестиции, са отвореността на икономиката и икономическата свобода.

Според Атлантическия съвет държавите, класифицирани като свободни през 2022 г., отчитат привлечени средно поне 2,2 хил. долара ПЧИ на глава от населението. Това е десетократно по-висок среден показател от този на държавите, които са класифицирани като по-скоро свободни, по-скоро несвободни и несвободни.

Отвореност на икономиката

Отвореността на икономиката, измерена с прилаганите ниски вносно-износни митнически тарифи, е важна, тъй като тя е база за развитието на свободната търговия на стоки и услуги. Те гарантират евтин достъп чрез внос на ресурси, суровини, енергия и стоки в процес на обработка, както и достъп до големи чужди пазари за износ на стоките или услугите.

Състояние на работната сила

Наличието на свободна, обучена, продуктивна и мотивирана работна сила, която притежава необходимата езикова и комуникационна култура, осигурява критичен елемент за посрещане на квалифицираните нужди на производството и може да бъде ключовата разлика в света на равнопоставен достъп до технологии за производство и непрекъсната конкуренция между различните юрисдикции за привличане на инвестиции.

Данъчното облагане

Данъчното облагане на трудовите и капиталовите доходи трябва да бъде неутрално и съобразено с облагането на ресурсите в конкуриращите се основни юрисдикции за привличане на ПЧИ. Да не забравяме, че и бизнесът, и трудът вземат своите решения в условията на конкуренция между отделните данъчни, регионални и държавни юрисдикции. Вероятността от промяна на данъците в неблагоприятна посока за срока на действие на проекта може да се окаже твърде висок и да осуети предприемането и реализацията на даден проект. В този смисъл институционалните гаранции за стабилността на данъчното облагане за срока на реализация на проекта могат да се окажат важен елемент за успеха на държавната политика в областта на ПЧИ.

Демография на населението

В контекста на работната сила и данъчното облагане не трябва да пропускаме и състоянието и тенденциите при демографията на населението. Демографията е фактор за производителността на труда и квалификацията за работа с нововъзникващи технологии. Адаптивността и способността за преквалифициране на работната сила е важен фактор за приспособяването на труда за овладяване на боравенето с разпространяващите се нови технологии.

Състоянието на пенсионната система, когато не е финансирана с индивидуално осигуряване, а е разходно-покривна, както е у нас, е в пряка зависимост от възрастовата структура на населението. Нещо повече – актюерските разчети показват, че застаряването на населението в редица държави от развития свят в комбинация с доминиращи разходно-покривни пенсионни системи води до все по-високи бъдещи фискални трансфери към осигурителната система в следващите години, напрежение върху бюджетния дефицит и имплицитно по-високо бъдещо данъчно облагане.

Държавната политика

Накрая, но не и по значение държавата в лицето на изпълнителната, законодателната и съдебната власт не трябва да бъде пасивен наблюдател на процеса на глобална конкуренция между държавите за привличане на преки чуждестранни инвестиции.

Успешните държави са тези, чиито отговорни държавни институции могат да действат и съдействат за подобряване на бизнес средата. Могат да приемат, прилагат и изпълняват ефективно законодателство, което ограничава корупцията. Могат да прилагат високи етични стандарти, за да не се допуска конфликт на интереси и да не се използва административен натиск за ограничаване на конкуренцията и свободата за договаряне. Могат да елиминират възможността за политическо и личностно завладяване на държавни институции и да ограничат злоупотребата с административно-държавна власт за персонални цели.

Положителният пример на Ирландия

В продължение на десетилетия правителствата на Ирландия преследват дългосрочна стратегия за привличане на ПЧИ. Страната разчита на международната конкурентоспособност, локацията между континентална Европа и САЩ, културната близост с Великобритания. Ирландия прилага устойчива политика за насърчаване на чуждестранните компании да установяват и разширяват центрове за изследвания и развитие, като фокусират дейността си върху производството на стоки и услуги с висока добавена стойност.

Страната предлага на чуждестранните инвеститори ниско доходно облагане за фирмите с приложима данъчна ставка в размер на 12,5%. По-този показател страната е на трето място в ЕС след България и Унгария. Съдебната система на Ирландия функционира бързо и ефективно, защитава добре собствеността и правата на кредиторите, гарантира стабилни търговски отношения и невъзможност за злоупотреба с публичните търговски регистри. Съдебната система е основана на добрите традиции на Британското прецедентно правораздаване (Common Law System).

Ирландия предлага солидно начално и основно образование с две междинни зрелостни матури. Английският език е на практика втори национален и официален език. Страната има силна диаспора в Съединените щати (33 млн.), Великобритания, Канада (4,3 млн.) и Австралия (9 млн.) – тези държави са важни дестинации по показател размер на изходящи ПЧИ. Например САЩ доминират с дял от над 75% от привлечените ПЧИ от Ирландия спрямо крайния източник.

България, като държава – членка на ЕС, може да почерпи от опита на Ирландия в областта на развитието и прилагането на държавни политики за успешно привличане на чуждестранни инвестиции. Ирландия е на второ място в ЕС по показател привлечени ПЧИ на глава от населението след Люксембург. Тук са установени представителствата за Европа на „Майкрософт“, „Алфабет“, „Мета“, „Епъл“ и редица други технологични и финансови компании.

България разполага с редица необходими, но не достатъчни предпоставки, за да продължи да привлича инвестиции. Голямата разлика обаче спрямо най-успешните държави в ЕС в момента е състоянието на върховенството на закона, невъзможността за гарантиране на справедливо правоприлагане и ефективна защита на собствеността от враждебни действия на конкуренти чрез овладени правораздавателни институции, административни и регулаторни органи. Преодоляването на тези пречки ще спомогне за бързото покачване на България по стълбата на конкуренцията за привличане на ПЧИ с другите държави от ЕС. Колкото по-скоро, толкова по-добре.