Никога не е късно да смениш професията си. С такава нагласа Марио Михайлов решава да замени работата на пожарникар с място в IT сектора. Според него, стига човек да открие онова, което му носи искрено удовлетворение, да си позволи да мечтае смело и разбира се, да полага съзнателни усилия в посоката, която си е избрал, няма причина да не успее. Споделя обаче, че в цялото това начинание има още един ключов елемент – доза късмет.

Още в училище Марио осъзнава колко е важно нещата, с които се занимаваш, да са ти интересни и да са значими за теб, за да имаш успех. „Бях донякъде разсеян в училище, но не и в предметите, които ми бяха интересни. Винаги нещата се получават, когато имаш страст“, смята той.

Добавя, че при него спортът, с който се занимава още от дете, и никога не е оставял на заден план, е нещото, което го е научило на така ценните в работата му дисциплина и отдаденост. „Никога не съм прекъсвал да спортувам – продължавам да тичам, да ходя на фитнес, занимавам се от дете. Спортът ми е спестил много неприятности в тийнейджърските години“, казва Марио.

Опит на различни работни места

Марио, който е от Поморие, започва да работи, след като завършва гимназия. Съвсем естествено той се насочва към различни дейности в сферата на туризма. Казва, че е работил всичко възможно в сектора. Благодарение на контактите, които натрупва, заминава да работи и в чужбина. Прекарва няколко години в Словакия, след което се връща в България. През цялото време обаче има една страст – технологиите „Още от малък винаги когато е ставало въпрос за нещо, свързано с компютър, с телефон, с каквато и да е техника – винаги са ме търсили. Разбирах от тези неща, защото ми беше интересно, занимавах се и ми доставяше много голямо удоволствие“, казва Марио.

Когато е на около 27–28 години, решава, че му се иска да работи нещо, с което да се чувства по-полезен за себе си и обществото. След кратък опит в София се премества в Бургас и попада на обява за работа в пожарната. Кандидатства, преминава всички необходими тестове и го назначават. „Да бъда пожарникар не ми е било призвание от малък, не съм мечтал като много деца да работя в пожарната. Открих обаче нещо добро и смислено в тази работа“, споделя той.

Да отвориш вратите на IT сектора

След като прекарва над три години в пожарната, Марио решава, че е време да се насочи към нещо, което би било по-устойчиво за него в дългосрочен план. Катализатор се оказва срещата му с неговата бъдеща съпруга и решението им да заживеят заедно в София.

„В един момент осъзнах, че аз вече искам да създам семейство. Нямаше как да сме в различни градове с приятелката ми. Междувременно в пожарната заплатите бяха много ниски. Ако исках да запазя работата си, трябваше да си намеря поне втора“, спомня си Марио. Така решава да даде шанс на технологиите – отдавнашна негова страст. Записва задочно висше образование – информационни технологии в Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен – и отделно започва QA курс.

„Всички тези неща бяха базови – исках да имам познания, необходимите квалификации. Малко по-късно започнах и да преглеждам обявите за работа“, разказва Марио. Година след като решава да промени кариерния си път, кандидатства като на шега за позиция Helpdesk First Level в Coca-Cola. „Това е най-ниското ниво в IT сферата – да помагаш на служители, да общуваш с тях“, обяснява Марио.

Когато по-късно HR се свързва с него, Марио признава, че е останал истински изненадан. Отива на няколко последващи интервюта, последното от които е с мениджъра на отдела. „Прибрах се от София в Бургас с никакви очаквания. Смятах, че ще продължа да работя като пожарникар. Бяха ми казали, че ще ми се обадят след един или два дни с отговор. Потърсиха ме още същата вечер. До днес си я спомням, това беше моментът, в който ми се отвориха вратите на IT сектора“, споделя Марио.

По нов път

Новият му кариерен път обаче го посреща с предизвикателства. „Мислех си, че знам много неща. Това, което първо научих, е, че нищо не знам“, смее се той. Марио отбелязва, че в първите месеци опитва да поеме възможно най-много работа и постоянно задава въпроси. „Никога не ме накараха да се чувствам неудобно, че не зная нещо. Никога. Просто явно съм попаднал на хора. Трябва и късмет понякога“, разказва той. Постепенно навлиза в работата и се чувства истински удовлетворен, докато един ден не осъзнава, че вече е взел каквото е могъл от нея.

„В нашата професия има един момент, в който научаваш това, което ти е необходимо, и работата ти става много спокойна, много лесна. Имаш усещането, че знаеш всичко. Технологиите обаче неспирно се развиват. Ако не си в крак с тях, ако не учиш, отпадаш. След няколко години не би могъл да си намериш работа, защото разбиранията ти ще са остарели, знанията няма да са адекватни“, отбелязва Марио.

След първата работа в IT сферата той се насочва към различно място. HR от фирмата, в която се премества, го търси и му разказва какво се очаква да прави, а той решава, че е предизвикателство за него и приема офертата. Скоро осъзнава, че не това е търсеното от него развитие. Не го приема като разочарование, а по-скоро като урок, че въпреки че е в правилната сфера, има нужда да открие своето точно място.

Решава да остане в компанията, докато обаче не получава следващото предложение, което този път идва от VM Finance Group. Работата му звучи по-близка до желаната от него и така се премества в холдинга, който има повече от 30-годишна история, където получава шанс за кариерно развитие и става системен администратор.

„Научих доста неща, в компанията се покриват много широк спектър от IT дейности. Беше от голяма помощ за мен и много ми харесваше. След това попитах какви са възможностите за системен администратор. Обясниха ми и покрих всички изисквания. Харесвам работата си, работя това, за което винаги съм мечтал“, посочва Марио.

Казва, че никога не се е съмнявал в решението си и нищо от предишните ангажименти не му липсва освен колегите. „Работата на пожарникаря е много натоварваща психически. Когато успееш да помогнеш, когато успееш да се намесиш навреме, се чувстваш много добре – усещаш, че си си свършил работата. Когато обаче не си успял – макар че един пожарникар винаги тръгва отдаден 100%, адреналинът е толкова силен, че ти забравяш за себе си, – е съсипващо“, добавя Марио.

Съветът му към хората, които се колебаят дали да направят завой в кариерния си път, е да действат. Отбелязва обаче, че парите не трябва да са водещи. „Никога не съм се водил от финансовата гледна точка. Много млади хора искат да влязат в IT сектора например заради парите. Само че парите – където и да е, идват с опита, с развитието. Затова трябва да си наясно с това, което искаш да правиш, за да очакваш дългосрочно развитие“, казва Марио.