Тема БРОЙ /// Мениджър 05/2026

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Как дроновете промениха войната?

Хората ще продължават да играят решаваща роля при избора и прилагането на оптимални стратегии, казва проф. д-р Петър Симеонов Христов, преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“

Снимки:

личен архив

Как дроновете промениха войната?

Как дроновете промениха войната?

Хората ще продължават да играят решаваща роля при избора и прилагането на оптимални стратегии, казва проф. д-р Петър Симеонов Христов, преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“

Как дроновете промениха войната?
quotes

Масовото използване на дронове и роботизирани системи (автономни) в кризите от военен характер е реалност и се налага да се промени динамиката в прилагането на нови тактики и техники при водене на бойни действия. Правилата на войната не са се променили – воюващите страни се стремят чрез всякакви средства да постигнат желания краен резултат. Може да се каже, че страната, която е изградила адаптираща се отбранителна система, адекватна на скоростта на развитие на информационните технологии, роботизираните системи, автоматизираните и автономните комплекси, ще има превъзходство при водене на бойни действия. Исторически погледнато, високотехнологичните постижения и открития в световен мащаб са внедрявани на първо място в областта на сигурността и отбраната.

Страните членки на Европейският съюз, имат от средата на миналия век традиции в производството на въздухоплавателни средства, в това число и безпилотни такива. Това, че няма структурирана Европейска отбранителна система, отговорна за гарантиране на териториалната цялост и суверенитета на Съюза, е резултат на глобализацията в световен мащаб и пълната ангажираност в Северноатлантическия алианс. Налага се промяна към проблемите на сигурността и отбраната на ЕС и модернизацията на армиите на страните членки.

Очакванията по отношение на новите технологии са предимно в пълното използване на глобалните позициониращи системи за корекция на високоточни инерциални навигационни системи, базирани на прецизни сензори и датчици, създаващи необходимите условия за успешно изпълнение на поставените задачи от автономните комплекси в бойното пространство. Все пак хората ще продължават да играят решаваща роля при избора и прилагането на оптимални стратегии и ще са решаващ фактор при синтезирането на оптимални отбранителни структури при приети стратегии за гарантиране на суверенитет.

Едно от големите предизвикателства в сферата е, че оперирането на дронове в бойното пространство е свързано с използването на радиоелектронни компоненти, модули и апаратура, силно зависима от електромагнитната среда. Това предполага възможност за откриването, съпровождането и унищожаването им, било то с кенетични или некенетични въздействия. Бурното развитие и използване на роботизираните системи в бойните действия предопредели с подобаваща динамика да се развиват и антидрон системите. Подходът при изграждане на ефективна противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) не би трябвало да се променя. Трябва да се познават основните принципи и от особено значение е те да се прилагат чрез балансирано системно изграждане и развитие на устойчиви отбранителни ПВО и ПРО системи.