Колонката на Ричард Брансън: Системата е прахосническа

Наскоро бях в САЩ и спрях в eдна аптека, за да си купя паста за зъби. Когато платих на касата, моята покупка от 4 долара бе последвана от 15 инчова касова бележка. Жената зад щанда ме попита дали я искам. Отговорих и с „не“ и тя просто я хвърли в кофа, пълна с нежелани бележки.

„Извинете“ – казах аз. „Ако бях казал, че не искам касова бележка преди да я отпечатате, щяхме ли да избегнем прахосничеството на ресурси?”

Начина, по който тя ме погледна, подсказваше, че това е невъзможно.

„Не, скъпи“ – каза тя. „Системата трябва да ги отпечата, независимо дали клиентът иска или не.“

Докато напусках аптеката, тя добави: „Предполагам знаете, че поне половината от хората, които идват тук, ми казват да ги изхвърлям.“

Заинтригуван от случката, когато се върнах в хотелската стая направих няколко сметки на гърба на плик. Пресметнах, че ако един голям магазин, които е отворен 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата, приема около 150 клиента на час, 50% от които изхвърлят 15 инчовите бележки преди да напуснат магазина се равнява на около 686 метра хартия, прахосана в рамките на един ден. Това означава, че резултатът за една година е невероятните 251 километра хартия, само от един магазин!

След допълнително търсене в Google открих, че аптеката, която посетих, е част от верига с почти 10 000 клона в САЩ. Ако приемем, че всички те следват същата практика, веригата може да бъде отговорна за пропиляването на хартия, с която може да се отпечата касова бележка с дължина от около 2,5 милиона километра. С други думи, нежеланите бележки, които тази фармацевтична верига отпечатва за една година, могат да се увият около планетата цели 63 пъти.

Малко по-късно прочетох статия от Huffington Post на моя iPad, в която пишеше, че „над 250 милиона галона петрол, 10 милиона дървета и 1 милион галона вода се използват всяка година за създаването на касови бележки само в Съединените щати.“ Дървесните влакна от едно дърво са достатъчни за 55 000 разписки, което в примера с моята аптека се равнява на бележките, които се изхвърлят за един месец.

По приблизителна сметка, ако резултатите за един магазин са верни и половината от тези бележки се превърнат в отпадък на мига, то тогава, по данните на Huffington Post, тази верига от около 10 000 магазина ще бъде отговорна за изхвърлянето на боклука на около 125 000 дървета на година. Още по-лошо, хартията, която се използва за създаването на тези касови бележки, съдържа бисфенол-А, промишлен химикал, който се свързва с развитието на ракови заболявания. Това означава, че всички тези нежелани бележки дори не могат да бъдат рециклирани.

Не бях изненадан да чуя извинението, че „системата е такава“. Истината е, че системите не правят нищо, което не е зададено от хората. Сигурен съм, че дизайнерите на тази система могат да създадат алтернатива, която не е толкова вредна околната среда.

Въпросът с касовите бележки ми припомни за таксата от 5 пенса за пластмасовите торбички в Анлия. През първите шест месеца от влизането в сила на таксата през октомври 2015 година, броят на пластмасовите торбички за еднократна употреба, купувани в Англия, спада с повече от 85%.

Не съществува причина, заради която „системите“ на дадена компания да не могат да бъдат препрограмирани така, че да отпечатват бележки само при изрично желание на клиента или пък да предлагат цифрова квитанция за покупката. Разбира се, не всеки ще иска да даде своя имейл адрес, но помислете за драстичните последици от бездействието.

За съжаление, какъвто е случаят и с много от глупавите решения, които вземаме, голяма част от вината е на обществената апатия. В примера с аптеката, ако клиентите започнат да негодуват всеки път, когато се отпечатва и изхвърля ненужна хартия, тяхното недоволство може да стигне до хората, които са проектирали „системата“. Нека не забравяме, че всичката тази хартия не е безплатна, така че елиминирането на тези бележки предлага възможност не само за подобряване на околната среда, но и за съкращение на разходите на тези компании.

Може би е дошло времето да създадем движение, което перифразира незабравимата реплика на телевизионен водещ Хауърд Бил във филма „Телевизионна мрежа“. Популярната тирада от филма, която носи „Оскар“ на Питър Финч, може да се превърне в чудесен зов за обединение срещу касовите апарати по света: „Бесен съм, повече няма да взимам тези касови бележки!“

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: Richard.Branson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.